Август. Лято. Море. Българското. И при това - с деца. Ами супер е! С някои малки забележки. Днес ще ви споделя моите "за" и "против" почивката на родното Черноморие...

Нашата започна с пътуване с влака. Спалните вагони бяха изкупени буквално за миг след като бяха пуснати, затова ние пътувахме с първа класа. През нощта. Не беше никак неудобно, нито страшно. Е, имаше едни младежи в съседното купе, които много държаха да покажат, че могат да пият и пушат, както и че имат супер мощни колонки, но към 1,00 и те се умориха. И настана тишина. Така всички можахме да поспим и да си чуем мислите.

Веднага бързам да споделя, че постоянно минаваше полицейски патрул, през 10-15 минути, затова нямаше повод за притеснение и страх. Дори аз, която стисках раницата с портмонето и документите, се отпуснах по едно време.

Защо влак, а не автобус? Ами той автобусът стана златен, хора. Билетът до Поморие е 43 лева. Само в едната посока, за един човек. Ние - три броя, отидохме и се върнахме с влака за 63 лева. Да живее тренът!

Така пристигнахме в Бургас. Оттам хванахме автобуса за Поморие. Като изключим типично българското бутане за по-предните места, всичко беше супер.

Поморие ни посрещна с много нови строежи, появили се като гъби след дъжд през последните години. Почти не можах да го разпозная. Красиви са, каза синът ми. Да, красиви са. Новички, лъскави. Ама някак твърде близо един до друг, твърде интимни, а после стана ясно, че заради презастрояването, което е характерно за всичките ни градове, не само курортните, има проблеми с водата и тока. Защото системите не са пригодени за такова натоварване. И през ден някъде нещо гърми. Съответно - водата се спира, хората са нервни, почиващите недоволстват...

Но това са подробности, както се казва.

Да се върнем на почивката ни. Тя започна още в момента на пристигането ни. Метнахме багажа в наетата квартира и отидохме да хапнем, а после - право на плажа.

Сега да ви кажа за квартирата - по 60 лева на нощ платихме - за апартаментче в самия център на стария град - спалня, дневна с кухненски бокс и тераска с масичка и столчета на нея. В кухнята си имахме всичко - хладилник, котлон, микровълнова, пералня. Никой не ни е правил забележка по колко пъти се къпем, дали перем, дали готвим. Имаше си вода, кабелна, интернет. Всичко. А хазяйката не й видяхме очите за всички 10 дни.

А плажът - хубав. Златен. И морето хубаво, топло. Обаче място за хавлиите - никакво.

Поморие по принцип има голям, широк плаж. Той обаче целият е зает от чадъри и шезлонги. Целият. В двата края на всеки плаж са оставени малки ъгълчета, забутани в скалите, в които се свират почти всички почиващи с домочадието си, които не искат да дадат 21 лева за чадър с два шезлонга. Шок и ужас.

Не стига, че концесионерите реално са запълнили ивицата почти на 98 процента, ами и не бяха си направили труда да я почистят малко. Пясъкът бе покрит с водорасли, поне на половин метър от водата. И чашки, фасове, счупени плажни принадлежности... За това обаче не е виновен само концесионерът - ние сме виновни. Почиващите с претенциите. Кошчета - бол, обаче всички си гасят фасовете в пясъка. Хапнат царевичката, пък боднат кочана с хартийката на брега. Спукал се дюшекът, защо да го носят до кошчето, оставят го на плажа...

Иначе морето си е супер. И плажът също!

И заведенията си бяха екстра. Цацката - 3 лева за 100 грама, картофките и те. Ако сте малко по-големи гъзари можете да си вземете сафрид, калмари или ватус - за 4 и 5 лева за 100 г. Биричката беше по 3 лева, ментата - също. Въобще на морето всичко е по 3 лева и нагоре. Манджите от обедното меню вървяха като в София - от 6.00 нагоре за порция - българските специалитети като пълнени чушки, картофи със свинско или миш-маш.

Естествено, отишли сме на море, ще ядем риба, заявих аз. Няма пропуск. Скъпо не скъпо, цаца не цаца, риба е. Ще се яде. Полята с биричка.

Детето мяташе по някоя рибка на гларусите, които незнайно защо беше кръстило Пешо. И животът бе прекрасен.

Точно до нас имаше лунапарк. Каквото си пожелаеш - всяка атракция по 6 лева жетончето. Блъскащи колички, въртележка, диско атракция... Сергиите по центъра не затваряха до 10.00 вечерта и винаги услужливо ни предлагаха красиви сувенири, направени в Китай, с надпис Поморие. И актуалните Хъги Лъги-та се носеха от всички малчугани, и сладолед се хапваше, палачинки, понички. Въобще на морето всичко е спокойно. Само пари да имаш. Но нали е курорт. Отпускаш си душата, отвързваш кесията и се радваш на тук и сега. Дзен отвсякъде.

Аз обаче съм доволна. Посрещнахме Нептун, разходихме се с корабчето - 10 лева на човек, отидохме до Бургас, че и до Несебър (по 5 лева е билета за маршрутките). Младежът научи малко от историята на родното Черноморие, аз си припомних младостта. И си починахме, и се забавлявахме. И парите свършихме.

Прибрахме се щастливи в София, хванали тен, доволни. А синът ми каза - догодина пак да отидем да видим Пешо. Ами ще отидем. Живот и здраве. Ако цените на газа, парното и водата не ни довършат през зимата и успеем да съберем лев-два, лятото пак сме на море. На нашето, черното. Нито е толкова скъпо, нито е толкова мръсно. Само хората малко да се пооправят, да се поусмихнат, да се поотърсят от проблемите си, всичко ще ни е на шест. А то, цацата тук и в Гърция все си е цаца, нали?