Все повече американци отказват да бъдат на разположение на роботодателите си в извънработно време. Пределът на работното време за тях трябва да е не повече от 40 часа седмично.

Отказът им включва неприемането на имейли и телефонни обаждания вечер. С други думи те избират по-често да отговарят с „не“ на каквито и да било възложени задачи в извънработно време, за които не им се заплаща.

Новата концепция за „мълчалив отказ“ срещу задушаващия капан на това постоянно да си на разположение набира все повече привърженици, пише Брайън Ноултън от „Франс прес“.

Маги Пъркинс от щата Джорджия работела седмици наред по 60 часа седмично, докато била учителка. След като се родило първото ѝ дете, 30-годишната жена си дала сметка, че това не може да продължава така. Чувствала се задушаващо и на предела на силите си.

„Има снимки, на които проверявам тетрадки в самолета, заминавайки на почивка. Нямаше баланс между професионалния и личния ми живот“, разказва тя в качен в ТикТок клип как се е насочила към подхода „мълчалив отказ“.

Пред АФП тя споделя, че в крайна сметка е напуснала работа, за да защити докторат, но продължава да снима видеоклипове, в които дава съвети за организиране на работното всекидневие.

„Начинът на мислене, който предполага „мълчалив отказ“, значи просто да поставиш граници, които ти помагат да вършиш работата, за която ти плащат, след което да „се изключиш“ от нея, да се прибереш у дома и да обърнеш внимание на семейството си“, добавя тя.

За първи път изразът „quiet quitting“ („мълчалив отказ“ на английски) се появява в пост в ТикТок през юли.

„Това не е категоричен отказ. Продължавате да изпълнявате задълженията си, но вече не сте обсебени от схващането, че работата ви трябва да е вашият живот“, обяснява тогава потребителят @zaidleppelin. „Всъщност осъзнавате, че вашата работа не определя ценността ви като личност.“

Постът се оказва невероятно успешен и събира почти половин милион харесвания. В коментарите веднага проличава споделеното чувство на горчивина в душата. Последва вълна от шумни дебати и противоречиви мнения по въпроса дали привържениците на „мълчаливия отказ“ се опитват само да отстояват равновесието в живота си – представа, свързвана предимно с европейския, а не с американския начин на живот? Дали не са по-скоро „безделници“, прикриващи се зад модерния израз, или пък хора на ръба на т.нар. „бърнаут“ (професионално прегряване), за които е най-добре просто да напуснат работа и то бързо?

Факт е, че нуждата от по-добро балансиране на работното време и времето за личен живот, е доста наболяла. Това го потвърждават социологическите данни по темата. През 2019 г. 38 на сто от анкетираните признават, че изпитват стрес на работното място, а след година, когато КОВИД-19 внесе смут в трудовите процеси, агенция „Галъп“ установява, нарастване на този процент. Според изследванията вече става въпрос за 43 процента, които изпитва непоносимо напрежение на работното място, като на най-голям натиск са подложени жените в САЩ и Канада.

Подобна динамика се оказа основна причина за феномена „Голямата оставка“, - голямата вълна от служители, напускащи работа или сменящи работодателя.
Мнозина от избралите „мълчаливия отказ“ уточняват, че са напълно готови да работят усърдно и всеотдайно, но само през работно време.

Подходът „Това не е мое задължение“, разбира се, има като защитници, така и свои противници. Някои анализатори изразяват скептицизъм по темата и припомнят, че винаги е имало служители, отказващи да работят и минутка в повече. Сред тях е и Ариана Хъфингтън, основателката на в. „Хъфингтън пост“. Тя разкритикува явлението с думите, че работата „е част от разцвета на един живот“ и избягването на бърнаут не бива да изключва „възможността да откриваме радост в своята работа“.

Бившият американски министър на труда Робърт Рейч обаче смята, че тези служители „отказват да бъдат експлоатирани“. С него е съгласна и жена, нарекла се Бес, която предпочита да запаси истинското си в анонимност. Пред АФП тя разказва, че преди пандемията започнала работа, включваща обичайните редовни командировки до Германия. Заради мерките срещу Ковид обаче тя останала блокирана в апартамента си в Ню Йорк и трябвало да отговаря на телефонни повиквания до три часа през нощта заради часовата разлика.

За да предпази здравето и работоспособността си, те не си давала толкова зор, въпреки че се стараела да си върши работата. Американските ѝ приятели обаче трудно разбирали това. „Влагаш кръвта, потта и сълзите си в своята работа в САЩ – и ако не работиш, значи не заслужаваш да си тук“, казвали ѝ те. „След половин година тревоги и напрежение“ тя просто спряла за няколко седмици да отговаря на имейлите, просто защото нямала физическата и психическа енергия за това. Чувствала се изцедена до край. И за да запази здравето си, напуснала.

Четете още: Японка издъхна от "кароши" - смърт от преработване