Ангел Тенев е на 43 години, от село Караджалово. Собственик е на транспортна фирма. Беше един от най-атрактивните участници във „Фермата“ 6. В новия, осми сезон на предаването, той влезе с амбиция да стигне далеч, но отпадна още в първите дни.

Между сезоните на предаването Ангел си остана същият. Продължава да живее на село, при земята. Бизнесът му се е свил заради пандемията. Мечтата му е да си намери половинка, но досега не е срещнал подходяща за него жена. Във „Фермата“ той хвърли око на синеоката хандбалистка Камелия, но отпадането му сложи край на горещия флирт.

- Господин Тенев, не страдахте дълго, че станахте първия напуснал участник във „Фермата“ и вдигнахте страхотен купон с бивши фермери. Те ли са на-добрите ви приятели и как запазвате връзката си през годините?
- С повечето участници от шестия сезон на „Фермата“ наистина останахме сплотени повече от две години. Свързва ни вълшебното място над село Железница, където се запознахме, а също и един голям човек с много силен дух - стопанинът Андрей. Когато се събираме на това място, ние наистина се чувстваме приятели, въпреки че сме толкова различни един от друг. Има хора и от село, и от големия град. На тези срещи обаче аз не си говоря с адвокат Милена Станджикова или с модела Жанета Осипова, а с моите хора, с фермерите, с които споделих обща емоция. Това е вълшебството.

- Направи ви впечатление колко земен е Христо Стоичков. Смятате ли, че други известни българи се взимат твърде насериозно и какво още ще помните от големия футболист?
- Каквото и да кажа за Стоичков, ще е малко. Голям човек, голям българин. Радвам се, че се запознах лично с него. Стоичков е великан. Великан в душата си. Това, което е постигнал на терена, е плод на много, много труд. Но не по-малко важно е онова, което е съхранил в душата и сърцето си. Стоичков е човек, с когото можеш да си направиш чеверме и да си пиеш ракията, без да имаш натрапчивото чувството, че, едва ли не, седиш до Господ. Макар че той е Господ за много българи. И точно това е неописуемото - хем виждаш Господ, хем си седнал с него на масата. Страхотно е.

- Имате транспортна фирма, която се бори с много трудности. Има ли бъдеще средния бизнес у нас? Срещате ли подкрепа от държавата и съсловните организации?
- Покрай ковид пандемията и войната пазарът се сви много. Разходите за горива, смазочни материали и гуми се вдигнаха по две и по три. В момента се получава един вакуум. В него не ни излиза математиката да работим на цените, които ни искат за транспорт и съответно на цените, които ние слагаме като разходи. Съюзът на международните превозвачи, в който членувам, помага и се опитва да лобира за транспортния бизнес у нас. Но, за съжаление, политиката в държавата ни относно средния бизнес, а и относно средната класа, не е ефективна. Според мен това е и световната политика - не искат да има средна класа, а само много богати хора и работническа класа.

- Имате ли фаворит, на който ще стискате палци да спечели предаването? За краткото време, през което бяхте вътре, как усетихте останалите участници?
- За съжаление бях за кратко в новия сезон на „Фермата“ и не можах да видя участниците на Арената. Но, въпреки това, имам трима фаворити. На първо четене Иван ми направи много силно впечатление. Финци също е силен играч, свалям му шапка. Според мен, Камелия също ще има много добри изяви и шанс за победи занапред.

- Обичате животните. Как гледате на липсата на зоополиция в България и какво мислите за хората, които зарязват домашните си любимци или още по-лошо-ги тормозят?
- Да, много обичам животните. Независимо дали става дума за домашни животни или, като е при мен, за селскостопански, най-важното е да ги обичаш и да се грижиш за тях. Както казваше дядо ми, животните трябва да се гледат с мерак. Въобще не разбирам хората, които тормозят животните и ги изоставят - това поведение показва, че човекът е лош и че няма любов в сърцето си. Не разбирам обаче и хората, които в прекалената си любов тормозят животните като ги обличат в абсурдни дрехи и ги превръщат в плюшени играчки. Трябва да се разбере, че всяко животно има определени нужди и подходящ хабитат, в който да се отглежда. Не можеш, например, да отглеждаш огромно куче в апартамент. Защо няма зоополиция не зная, но професията изглежда интересна. Ако имаше зоополиция, щях да съм първият, който ще кандидатства за зоополицай! (смее се). Защото обичам животните и знам какви са нуждите на повечето видове.

- Все още не сте срещнали любовта. Твърди високи изисквания ли имате към жените? Имахте закачка със силиконка в предаването, такива жени ли харесвате?
- Мисля, че в новия сезон на „Фермата“ има три жени със силикон - Симона, Камелия и Аксения, и че трите са много красиви. Силиконът обаче не е фактор, който определя пътя към сърцето ми. Нямам твърде високи изисквания. При мен, а и при всеки един човек, сърцето само си избира. То не пита кога и къде, не пита за мястото, нито за обстановката, не пита дали ще е във фермата или извън нея, дали в селото или града. Сърцето просто иска, това е! Единственото важно е сърцето какво ще ми подскаже.

- Разкажете ни малко повече за семейството си. От баби ли сте отгледан, какви родители бяха майка ви и баща ви? Кой ви научи да почитате традициите?
- Живея на село. Имам си едно детенце, да ми е живо и здраво. Племенниците ми също са около мен и това много ме радва. Родителите ми са живи и здрави, надявам се да е така още дълги години. Гледаме си градинка и животинки. Като повечето хора, отраснали през 80-те години, съм отгледан на село от баби и дядовци, които ни дадоха безценни уроци. Живяхме с агънцата и кученцата, спяхме на двора лятно време в сеното, а бабите и дядовците ни предаваха уменията да се трудим. Всяка сутрин си имах задачки - да отида да нахраня кокошките, да изпратя овцете на паша...Имахме свободен начин на живот и безценно детство, което днешните деца, за добро или лошо, нямат. Те живеят с интернет, с таблетите, с насадените идоли и с този насаден, лъскав начин на живот, в който всичко е красиво и розово. Простата истина обаче не е това. Простата истина е, че свободата е да си до земята, а не да си свободен в интернет пространството.