Не сме сигурни, че има идеални неща. Но все пак, онези, които са най-близо до идеята ни за идеал съществуват. А що се отнася до мъжете, вижте какви качества трябва да притежават, за да са най-близо до този идеал...

Когато се влюбваме, ние не мислим дали някой е идеален или не. Просто губим ума и дума и се хвърляме в прегръдките на емоциите.

А после идва един момент, когато започваме да си задаваме въпроси. Да откриваме, че има неща, които не ни допадат... Че нещо не е както сме си го представяли.

И тогава си задаваме въпроса - какъв е идеалният мъж? Наскоро четох, че идеалният мъж е този, който може да се отнася към жената до себе си истински, с любов, подкрепа, внимание, разбиране. Да е там, когато тя има нужда.

Всъщност "идеалът" не е свързан нито с възраст, нито с визия.

Просто идеалният мъж е този, който не играе игри, не търси съревнование, не се опитва да се доказва пред жената до себе си.
Идеалният мъж е силен, стабилен, сигурен в себе си. И не, това не означава, че не може да плаче.

Просто той знае, че сълзите не са проява на слабост. А на емоция. Той знае, че важна е любовта, не цената, която плаща за нея.

Знае, че последният модел телефон или Порше-то не са проява на мъжественост.

Че няма нужда да блъска боксовата круша, за да бъде скалата в отношенията.

Той е идеален, защото го има. И е до жената, която обича и в радост, и в мъка. И когато тя е с 20 кг отгоре, и когато е без червило, с разрошена от вятъра коса. Той има цел, има и план как да я постигне.

И не, идеалният мъж не казва на жената до себе си: "Ти да не си принцеса", когато тя иска нещо от него. Защото с него тя винаги се чувства като принцеса.

Идеалният мъж е онзи, който ни обича и сутрин, и вечер, независимо от времето навън, от валутния курс или настроението ни.
Той има до себе си идеалната жена - онази, която може да го оцени, да го обича такъв, какъвто е, онази, която е всичко за него, а той е всичко за нея.