Каквото и да сте чували за връзката между две сестри, със сигурност ще е малко и не можете дори да си представите колко е могъща силата ѝ. Освен ако самите вие нямате сестра, разбира се. А когато става думи за две близначки, това могъщество е на още по-високо ниво. И историята на Джун и Дженифър го доказва, макар и по смразяващ начин.

Двете момичета се раждат през 1963 г. в Барбадос. Още в ранното си детство стават популярни като "Тихите близначки", защото не общуват с никого. Буквално с никого, освен една с друга. Нещо повече - Джун и Дженифър създават собствен език, на който говорят помежду си, за да не бъдат разбрани от никого. Никой не успява да пробие през безпощадната им бариера и те разговарят единствено на техния си език една с друга.

Сигурно бихте решили, че двете момичета не общуват с други хора, защото просто не искат и сестринската им любов е безгранична. И донякъде бихте били прави, но истината е, че близначките се ненавиждат. Те се обичат и мразят до болка, толкова силно, че едната да е готова да се прости с живота си, за да може другата да се превърне в нормален човек.

Джун и Дженифър не са просто необикновени момичета с необяснимо силна връзка помежду си. В училище те били тормозени от другите деца, тъй като не само били странни, а и чернокожи. А в онези години да бъдеш с тъмен цвят на кожата сред бели далеч не е било толкова безопасно, колкото е сега. Заради подигравките и тормоза, Джун и Дженифър остават травмирани завинаги и това още повече засилва нежеланието им да общуват с други хора, освен помежду си. И това остава така, докато смъртта не ги разделя.

Близначките са преглеждани от не един или двама психотерапевти, за да бъде установено как могат да бъдат социализирани и накрая се стига до заключението, че трябва да бъдат разделени. В резултат на това решение родителие на момичетата ги настаняват в два различни интерната. Това обаче изобщо не им помага и те се превръщат в още по-голям проблем, като се затварят още повече в себе си. Лекарите стигат до заключението, че Джун и Дженифър трябва отново да се съберат.

Не настъпва никаква промяна в поведението им, но двете правят опити да станат писателки. Уви - книгите им не предизвикват никакъв интерес сред издателите, а този факт очевидно ги е подтикнал за пореден път да се чувстват неразбрани и се насочват в друга, много по-лоша посока. Джун и Дженигър започват да извършват престъпления, като осъществяват няколко грабежи и палеж на сграда. Включително и се опитват да се удушат една друга, защото знаели, че единственият шанс всичко да бъде наред е, ако едната не е жива. Те описват чувствата си и в смразяващи стихове. Джун пише, че никой на този свят не страда така, както тя със сестра си. И че единствената ѝ пречка да види светлината е сестра ѝ, която е най-голямото ѝ мъчение.

След вандалските си прояви, момичетата са изпратени на съд. Присъдата им е да бъдат настанени в клиника, където специалисти да работят по психичното им здраве. Момичетата успяват да ужасят лекарите с поведението си, като дори се редували коя в кой ден да се храни. В дните, в които Джун се хранела, Дженифър гладувала и обратното. Още по-шокиращото е, че това се случвало, въпреки че двете били настанени в различни стаи в двата края на един етаж и нямали никакъв достъп помежду си. Лекарите оставали смразени и когато забелязали, че те стоят по един и същ ужасяващ начин, с напълно замръзнал поглед, седнали в едно и също място в стаята. Те не помръдвали по цели дни и нощи.

Когато се събират, за да бъдат преместени в друга психиатрична клиника, Джун и Дженифър решават, че е настъпил моментът едната да си отиде от този свят, за да даде шанс на другата за нормален живот. Двете заедно взимат решението жертвата да бъде Дженифър. И така се случва, но смъртта ѝ е също толкова мистериозна, колкото било всичко около тях.

По път за клиниката Дженифър издъхва в скута на Джун, като отстрани изглеждало сякаш Дженифър е заспала с отворени очи. В следващите дни вече е известна и причината за смъртта на Дженифър - внезапно възпаление на сърцето. Но най-страховитият момент е, че в кръвта ѝ не са открити никакви наркотични или други вещества, които могат да доведат до този фатален край... Смъртта ѝ остава загадка.

Днес Джун води нормален начин на живот, общува и няма и спомен от поведението, което е имала в годините, в които сестра ѝ е била жива. А върху гроба на Дженифър е написала:

"Някога бяхме две.

Двете правехме едно.

Вече не сме две.

През живота бъди един.

Почивай в мир".

Четете още: Магическата сила на червения конец и на коя ръка трябва да се носи