Анастасия Лютова е родена на 7.06.1979г. в град София. Като дете мечтае да стане пианистка. Завършва НАТФИЗ „Кр. Сарафов” със специалност актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. Надежда Сейкова. Започва в трупата на ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна, а първата ѝ роля е на Офелия в „Хамлет“, реж. Вили Цанков. Участва в постановки на Малък Градски Театър „ Зад Канала“, Театър 199, ТР „ Сфумато“.Омъжена е за колегата си Пенко Господинов, от когото има една дъщеря. Гледаме я всеки ден като адвокатката Даниела в сериала на NOVA „С река на сърцето“

-Играете отдадена на работата си адвокатка в сериала „С река на сърцето“. Ролите на силни жени сякаш ви пасват като ръкавица. Защо?
-Не мога да отговоря еднозначно на този въпрос и не бих могла да се сравнявам с моите героини и трудностите, с които те се сблъскват. Да преодолявала съм редица пречки и спадове в живота си, но нямам самочувствието, че притежавам супер силата, която те имат. Да вземем например Даниела от сериала. Ситуациите, в които е поставена и изборите, които трябва да направи често са шокиращи. Не веднъж ми се налагало да премислям и осъзнавам сценария, който пристига при мен за следващите епизоди, тъй като развитието на сюжета доста често поема в неочаквана посока за моята героиня и за да вляза в нейната кожата, на първо място трябва да приема, това което и се случва като човек. Само така мога да оправдая действия й и да застана зад нея като Даниела, а не като себе си. Може би това ми помага да вляза в обувките на моите силни героини и да ходя смело в тях.
-Освен силна жена, как още бихте описали вашата героиня?

-Това, което бих казала за моята героиня е – да, Даниела е силна жена, но това не означава, че няма моменти на слабост. Именно това прави образа й истински. Самата тя няма представа какво още я очаква и не подозира на какво е способна, така че образът й тепърва ще се разгръща и изненадва. Дали ще е остане силна или ще има повече моменти на слабост, предстои да разберем.
-Какво може да очакваме от Даниела в следващите епизоди на „С река на сърцето“?
-Един човек, който може да прояви повече сила отколкото е подозирал, че има. Предстоят доста неочаквани ситуации и моменти, в които тя ще бъде предизвикана да действа.
-Вашата героиня в „С река на сърцето“ се завръща в родния си град. Вие сте родена в София, но първо работите във Варна като начинаеща актриса, а изкарахте локдауна в Балчик, където имате къща. Морето ли ви привлича повече или все пак предпочитате жълтите павета? А как се чувствахте край Дунава?
-Градовете близо до голяма вода са изключителни по особен начин, с голям потенциал. Преди да започнем снимки на сериала съм била във Видин, но не за толкова време. Градът и местата около него са много красиви затова и ми е толкова приятно, когато пътува натам. Балчик, разбира се, обичам много. Това е мястото на нашите лета, когато сме всички заедно със семейството ми. А във Варна работех 3 години след като завърших НАТФИЗ и там се запознах с Пенко. Изобщо този район ми е на сърце и е свързан с много лични и сантиментални спомени. А за родния град, не бих се отказала от него за нищо на света.
-Взехте ли нещо от образа си и има ли качество в Даниела, което бихте искали да притежавате?
-Без да се усетя взех от Даниела нейния стил. Тук е моментът да благодаря на нашия художник костюми Весела Динева, която облече Даниела с толкова вкус и стил, че аз започнах неусетно да си купувам такива дрехи и да се чувствам много уютно в тях. И това от друга страна ми помогна за ролята, да се чувствам комфортно в образа.

-Завършили сте актьорско майсторство при професор Надежда Сейкова, която дори на 91 години продължава да гори с проблемите на театъра. Къде според вас се крие разковничето за нейната неизчерпаема енергия?
-Професор Надежда Сейкова преди всичко е изключителна личност освен изключителен педагог. Тя винаги е казвала – това е моята съдба, родителите ми бяха учители и ето че и аз станах учител. Това е нейната съдба и съм убедена, че това е нейното призвание. Тя е отгледала изключителни актьори и много, много нейни възпитаници работят в театъра и киното. Хора като нея се раждат рядко – това е разковничето. Тя просто го носи в себе си. Безкрайно сърдечен и щедър преподавател и човек. Аз съм й много благодарна и продължавам да разчитам на нейната преценка. Сега, когато преподавам, се съветвам с нея за много неща. Просто тя е важен за мен човек и се радвам, че съдбата ни срещна.
-Вие самата вече също сте преподавател в НАТФИЗ. Какви студенти идват да учат при вас-такива, които искат да станат звезди за един ден в някой сериал или млади хора, изкушени от високото изкуство?
-Има хора изкушени и от едното, и от другото. Идват хора с всякаква мотивация и представи за професията и накъде могат да се развият. През четирите години на обучението си в НАТФИЗ те допълват и доизграждат тази тяхна представа, като някои техни очаквания се опровергават или се разкриват неподозирани възможности. В крайна сметка всеки сам избира насоката, в която искат да се развива. Има студенти, които са категорични в избора си още в началото, но пътят, по който ще поемат е изцяло в техни ръце.
-Живяхте дълги години без брак с колегата си Пенко Господинов. Как и защо решихте да узаконите връзката си?
-Toва е нещо, което ние винаги сме искали да направим, но във времето се отложи поради различни причини и многото ангажименти, които имахме. Междувременно се роди и дъщеря ни. А когато започнахме да организираме сватбата, не успяхме близо година и половина да напаснем дата, на която и те, и ние да сме свободни. В крайна сметка беше много хубаво, защото и дъщерите ни бяха шаферки и присъстваха на този важен за нас ден.
-Признавате, че с него се чувствате спокойна и на работа и вкъщи. Не си ли омръзвате?
-Той е моята голяма опора и един от учителите ми в театъра и киното. Изключително много разчитам на неговото око и усет за професията и съм много щастлива, че е така. В този смисъл не мога да кажа, че има момент, в който да си омръзваме.
-Ние играете в телевизията и в театъра, преподавате в НАТФИЗ, майка сте на дъщеря и съпруга. Как успявате да носите толкова много дини под една мишница?
-Ако трябва да съм честна, не зная дали успявам. В такива периоди, в които се засичат ангажиментите ни е наистина стресиращо. За щастие това са само моменти и дори да не успявам да смогна да балансирам между работа и семейство, се успокоявам, че е за съвсем кратко.
-Ако дъщеря ви реши да тръгне по вашите стъпки като артистка, ще я спрете ли?
-Не, не бих я спряла никога за нищо, което тя ще избере за своя професия. Ако реши да стане актриса, разбира се, не бих я спряла, защото тя вижда колко ние сме отдадени на професията си и колко я обичаме. Би било лицемерно да твърдя нещо, а тя да вижда примери за обратното. Засега тя категорично заявява, че не това е нейният избор, но това по никакъв начин не ме наскърбява или пък амбицира да я разубеждавам. Каквото и да избере, аз винаги ще я подкрепям.