Казвам се Полина и сега ще се престраша да ви разкажа моята лична история. Може би има много жени като мен - вие ще прецените.

Когато постъпих на нова работа, никога не съм предполагала, че може да ми се случи нещо подобно.
За себе си ще кажа, че съм жена на средна възраст, имах прекрасен любящ съпруг до себе си и две наши страхотни умни деца. През уикендите ходехме на разнообразни места, изкарвахме си страхотно.
Единственият проблем, който имах допреди няколко месеца беше, че работех твърде много, а получавах доста малко. Затова взех генералното решение да сменя работата си. И нещата като че ли потръгнаха. Само че имаше нещо, което не очаквах, че може да се случи. В отделът ми имаше доста привлекателни мъже.

В началото въобще не се впечатлявах, гледах си работата и се прибирах у дома, за да си видя семейството. Постепенно свикнах с работата и имах повече време да ходя на дълги обедни почивки с колегите. В една от тях се случи нещо, което промени живота ми.

Той се казваше Любомир. Беше изключително интелигентен, умен и привлекателен. Нямах представа, че ми е хвърлил око още от постъпването ми на работа.
В една от обедните ми почивки той небрежно подметна, че би желал да обядваме заедно. Аз нямах работа и се съгласих. Осъзнах, че това е човек, с когото имаме изключително общи теми и страшно ми подхожда. Всичко това ме уплаши, но едновременно с това усетих, че ми харесва. Осъзнах, че той изпитва същото към мен.
Любо също беше семеен и имаше едно дете. Обичаше да пътешества и да слуша хубава музика.
Знаеше как да се държи с една дама и му харесваше да кавалерства. Освен това беше много добър кулинар.

Така започнаха нашите срещи - отначало невинно, само за обяд. Осъзнах, че копнея да се видя с него и чакам с нетърпение да дойде понеделник. Въпреки че това ме плашеше, не мога да крия, че ми харесваше.

Няма да изпадам в подробности, но нещата между нас един ден просто се случиха. В офиса си разменихме погледи и двамата просто излязохме. Без да продумаме нито дума и двамата тръгнахме в една посока. Влязохме в един хотел близо до работата и се награбихме.
Учудих се каква страст се е криела в мен. За минута дори не се почувствах гузна - затова, че изневерявам на мъжа си.
Когато свършихме, двамата не можехме да спрем да се прегръщаме. Беше нереално. Сякаш не искахме да свърши този миг.

Всичко това продължи в продължение на половин година. С Любо редовно отсядахме в хотелчето и се наслаждавахме един на друг. Но всяко нещо си има логичен край.
Един ден аз тъкмо излизах от хотела с Любо и както винаги се готвехме да тръгнем в различни посоки, когато пред мен изскочи мъжа ми. По някакъв начин беше разбрал, че го мамя и явно ме беше проследил.
Цялата се смръзнах, а още по-лошото стана, когато той се приближи и удари в лицето Любо. Двамата се вкопчиха един в друг и започнаха да се бият. Хората около тях едвам ги разтърваха.
В това време аз плачех. Знаех, че е станало нещо непоправимо, което няма как да се върне.

След седмица мъжът ми поиска развод. Аз бях страшно отчаяна - бях го предала. Децата плачеха, защото не очакваха такъв развой на събитията. Те искаха нашето семейство обратно. Но очевидно това не беше възможно.

В момента съм разведена. Бившият ми мъж ми говори само служебно. Дала съм му да вижда децата когато пожелае. Чувствам се виновна. Но още по-лошото е, че Любо не иска да се разведе, въпреки, че аз искам да сме заедно. На него така го устройва - да му бъда просто любовница. Искам живота си обратно. Дайте ми съвет как да го направя...

Четете още: 10 доказателства в телефона на мъжа ви, че е кръшкач