Емоционалното насилие може да дойде от всеки в живота ни, включително и от нашите родители. Но тъй като този тип насилие съществува в широк спектър, може да бъде трудно да се забележи.

Попитахме няколко терапевти кои са най-често срещаните признаци на емоционално малтретиращи родители, плюс какво да направите, ако осъзнаете, че сте преживявали именно това.

Какво е емоционално насилие?

Емоционалното насилие е всяко нефизическо поведение или отношение, чиято цел е да контролира, подчини, накаже или изолира друго човешко същество чрез използването на унижение или страх. То е насочено към емоционалното и психологическо благополучие на жертвата и понякога е предшественик на физическо насилие.

Емоционалното насилие може да изглежда като много неща, но най-често то би могло да се дефинира като обезценяване, унизително или пренебрежително отношение към чувствата или преживяванията на друг човек, което го кара да се чувства засрамен, неспособен и неценен.

Освен това емоционалното насилие често върви ръка за ръка с вербалното насилие, което включва използването на думи в опит да се контролира, манипулира или нарани друг.

Ето и кои са признаците на родители емоционално насилници:

1. Пренебрежение

Пренебрежението кара детето да чувства, че родителите му не се интересуват от него, независимо дали пренебрегват емоционалните му нужди (напр. когато е разстроено), физически нужди (напр. когато е болно или гладно) или просто го пренебрегват изключително често.

2. Постоянна критика или обвинения

Постояннатата критика или обвиненията също могат да бъдат форма на емоционално насилие. Да имаш родител, който винаги те критикува или обвинява и никога не поема отговорност за себе си, е насилствено поведение. Това може да изглежда така, сякаш родителите играят ролята на жертва, казвайки, че детето винаги е виновно за всичко, такива родители като цяло избягват да носят отговорност за действията си.

3. Непоследователност

Друг тънък признак на емоционално малтретиращите родители, който е по-труден за забелязване, е непоследователността. Непоследователността въз основа на това как се чувства родителят в даден момент (известен още като нещо е наред днес, но същото нещо кара детето да бъде строго наказано утре). Такова поведение може да остави детето без никакво чувство за яснота или контрол. Това кара децата да се чувстват така, сякаш ходят по тънък лед в собствения си дом.

4. Проблеми с психичното здраве и/или злоупотреба с вещества

Всяко психиатрично разстройство или пристрастяване към активно вещество често може да доведе до емоционално насилие. Няма как един човек да има проблем със злоупотребата с активни вещества или нелекувано психиатрично разстройство и той да се грижи пълноценно за детето си.

5. Сравнения

Родители, които често сравняват децата си с братя и сестри, връстници или дори себе си, могат лесно да навредят на децата си. Това би могло да звучи като: „Защо не можеш да приличаш повече на брат си?“ или дори: „Когато бях на твоята възраст, никога не бих се държал така“, което може да накара детето да почувства, че не принадлежи към това семейство.

6. Словесна жестокост

Това може да изглежда очевидно, но си струва да се спомене. Вербалното насилие съществува в спектър от по-фини до по-явни форми. Понякога то дори би могло да се съобщи с мек тон, но зад тази мекота да стои пасивно-агресивно поведение.

7. Незаинтересованост от желанията на децата

Специалистите споделят, че родител, който постоянно игнорира молбите на детето си за внимание, може също да прилага емоционално насилие спрямо него. Постоянното игнориране на търсенето на внимание причинява много болка с течение на времето.

8. Газлайтинг

Газлайтингът представлява манипулиране чрез прилагане на психологически техники - насилникът принуждава жертвата си да се съмнява в своя здрав разум. Той се надява да изкриви нейната гледна точка за реалност и да я накара да постави под съмнение разума и паметта си. Може да звучи като „Никога не съм казвал това – измисляш си“ или „Драматизираш излишно“.

Родителите със сигурност не са имунизирани срещу газлайтинг на децата си. В основата си той винаги е свързан със самосъхранението и поддържането на контрола. Така се стига до изграждането на наратив, който поддържа тезата, че детето не е право, а правотата е на страната на родителя.


9. Емоционално кръвосмешение

И накрая, емоционалното кръвосмешение, понякога наричано и прикрито кръвосмешение, е друга форма на емоционално насилие и включва родител, който използва детето си за емоционална реализация. Детето е принудено да подкрепя единият от родителите си, като служи като доверен негов довереник или “емоционален съпруг или съпруга“. Емоционалното кръвосмешение често се среща в семейства, в които връзката между съпруга и съпругата е нарушена, а двамата живеят заедно “заради децата“.

Въпреки че то не включва директно сексуално докосване тези емоционална връзка би могла да има и сексуален оттенък. В такива ситуации родителят изразява прекален интерес към физическото развитие и сексуалните характеристики на детето или нарушава границите му чрез нахлуване в личния живот му или пък двамата водят сексуални разговори.

Какви са последиците от емоционалното насилие в семейството?

Точно както емоционалното насилие съществува в спектър, така и неговите последствия могат да варират от леки до тежки, в зависимост от това колко насилие е претърпяло детето.

Статия, публикувана в Pakistan Journal of Medical Sciences, стига до заключението, че психологическото насилие е свързано с различни проблеми, включително, но не само, посттравматично стресово разстройство, депресия, тревожност, злоупотреба с вещества, разстройства на личността, ниско самочувствие, агресия, емоционална неотзивчивост и невротизъм.

Като хора ние отразяваме това, което са ни причинили, само ако не сме го преработили. Затова будистите казват, че когато излекувате рана от семейната ви линия, вие всъщност лекувате седем поколения в миналото и седем поколения в бъдещето.

Когато децата обаче не са успели да преработят травмата от емоционалното насилие, те възпроизвеждат подобно поведение и така продължават тази семейна верига. Това поддържа преживяването на емоционалното насилие живо в тялото ви и в сърцето ви, защото, когато говорите със себе си по този начин, тялото ви го приема като истина. И така вие всъщност възпроизвеждате болката от малтретирането, което сте преживели в детството си.

Важно е да се отбележи, че няма родител, който да не причинява болка или травма под някаква форма на своето дете. "Ако бяхте перфектен родител, щяхте да гледате на детето си по съвсем различен начин, защото то никога нямаше да може да се освободи от вашето съвършенство, да се бунтува и да се откъсне от вас като възрастен човек. Детето ви трябва да види вашите недостатъци, за да може не се идентифицира с тях и да си каже: “Искам да бъда различен.“ - казва психотерапевтът Кен Пейдж.

Неизбежно е в един или друг момент родителите неволно да наранят емоционално децата си. Ключът тук обаче е те да разпознават кога това се случва, да слушат децата си и да правят корекции.

Вашето дете ще ви разкрие начините, по които го наранявате. Нашата работа като родители е да се вгледаме в себе си и да променим чертите на характера, за които знаем, че нараняват детето ни. Това изисква огромна смелост, но също така е изключително овластяващо за детето. Точно за това е важно да го слушате, когато ви каже какво точно го наранява или го кара да не се чувства добре.

Как да получите подкрепа.

Първата стъпка към излекуването от израстването с емоционално малтретиращи родители е признаването, че това се е случило (или все още се случва).

След като сте определили моделите на поведение, върху които трябва да се работи и ако смятате, че родителите ви ще бъдат достатъчно отворени, за да ви изслушат, можете да опитате да проведете честен диалог за начина, по който сте били наранени. Семейната терапия може да бъде наистина полезен инструмент в този случай.

Ако семейната терапия не изглежда като реална възможност, индивидуалната терапия също може да ви бъде полезна. От друга страна бихте могли да направите консултация както със семеен терапевт, така и с индивидуален.

И тъй като емоционалното насилие може да доведе до проблеми и в другите ни взаимоотношения, също така е толкова необходимо да намерите приятели, от които да се чувствате искрено подкрепени и в безопасност.

Ако правите всички тези неща и чувствате, че динамиката в семейството ви не се променя, оттам нататък може би е време да поставите някои граници. Например ако искате да пропуснете семейно събиране, спазвайте дистанция и/или отстоявайте себе си, имате пълното право да го направите.

Емоционалното насилие може да се случи на всеки. Но като идентифицирате как вашите родители може да са ви малтретирали емоционално, независимо дали в детството или включително до днес, ще бъдете по-подготвени да излекувате тази травма в себе си и потенциално дори във връзката си с родителите си и в тази със собствените ви деца.