В историята на човечеството той е доказано най-умният човек, живял някога на Земята. Неговото IQ е между 250 и 300 - много повече от тези на Айнщайн (160) и Исак Нютон (190), както и на редица други знаменити гении.

Той е само на година и половина, когато родителите му го заварват да чете, и установяват, че той дори разбира част от написаното в New York Times. На 2 години вече чете без запънки пресата. На 6 говори няколко езика, а на 9 минава успешно всички изпити за Харвард. От елитния университет обаче го молят да изчака, докато навърши поне 11 години.

Името му е Уилям Сидис, роден в Ню Йорк през 1898 г. Битува мнението, че гениалността на Уилям е плод на своеобразен родителски експеримент. Родителите му са украински емигранти. Майка му Сара е лекар, а баща му Борис - професор по психиатрия. Сами по себе си изключително интелигентни. Двамата си поставят за задача да изследват доколко умно и знаещо може да стане едно човешко същество, когато започнеш всеотдайно да работиш с него от невръстна крехка възраст. И да, успяват, но... на каква цена?

На 6 години малкият Уилям владее писмено и говоримо 9 езика - английски, френски, немски, руски, иврит, гръцки, латински, турски и арменски. Очаквано малкият гений се превръща в медийна сензация. Журналистите се надпреварват кой пръв да вземе интервю от него или да напише поредния вълнуващ материал.

Уилям Сидис остава в историята като най-младият човек, приеман някога да учи в престижния университет. След като завършва гимназия на 11 години, влиза в Харвардския университет. Там Уилям Сидис надминава по интелект и познания не само състудентите си, но и преподавателите си. Още по време на следването си е поканен да изнесе лекция на тема четириизмерните тела. Тя силно разтърсва света на учените, впечатлявайки дълбоки студенти и преподаватели.

Светът е във възторг от ума и необятните познания на 12-годишния Сидис. На 16 години Уилям се дипломира в Харвард. Занимава се за кратко с преподавателска дейност, като използва огромните си способности и знания в областта на висшата математика. Но се оказва, че преподаването не е неговата страст.

Уилям Сидис започва да се лута между живота и науката, между хората и тяхното неразбиране на неговия свят. Младият гений – още ненавършил 18, се чувства твърде изтощен от славата и шумотевицата около себе си. Изморен от цялата тази суета и врява, той взима съдбоносното решение да се оттегли от света и хората и да заживее в пълна изолация. По това време младежът убедено заявява, че никога няма да се ожени. Така и става.

Неговата доброволна изолация продължава до 1919 г., когато 21-годишният Уилям е арестуван за участие в политическа демонстрация в Бостън. Осъден е на 18 месеца затвор.

След като излиза от затвора, най-умният човек в историята заживява като същински номад. Мести се от град на град. Доброволно се превръща в черноработник, наеман на най-различни места и позиции като чиновник, шлосер, стругар, дърводелец и др. Постоянно сменя името си, за да запази самоличността си в тайна. Може би именно тази простота на нещата е това, което винаги му е липсвало.

Междувременно Сидис написва десетки книги, свързани с космологията, американската история, антропологията, философията, политиката и др. Всеки свой труд обаче той държи да не бъде свързван с истинската му самоличност и го подписва с различни псевдоними. Това е причината до днес да не се знае точно колко и какви книги е написал. Едно от най-известните му произведения е The Animate and the Inanimate („Живото и неодушевеното“). В нея Уилям разсъждава над произхода на живота, космологията и законите на термодинамиката. Смята се, че в зрелите си години Сидис е знаел перфектно над 25 езика и диалекта, които продължил да упражнява.

Когато е на 42-годишна възраст, репортерка от The New York Times го открива и завързва контакт с него, без да разкрива истинската си самоличност. Двамата започват да се срещат често и говорят на най-различни теми. Целта на репортерката е да събере възможно най-много данни и факти за истинската история на някогашното дете чудо и мъжа, в когото се е превърнало. В крайна сметка излиза материал, който не обрисува в особено добра светлина Сидис. Точно обратното. Историята звучи така, сякаш той буквално е ударил дъното и е изгубил разсъдъка си. Според мнозина това е самата истина.

Но Уилям не оставя достойнството си незащитено. Той съди прочутото издание за клевета и вмешателство в личното му пространство. За жалост Сидис губи делото. Съдията отсъжда, че тъй като той е публична личност, то и животът му е публичен.

Последните години от живота си Уилям Джеймс Сидис прекарва отново в абсолютно отшелничество, далеч от шума и какафонията на света и суетата. Дори и с най-близките си той спира да поддържа всякаква връзка. Издържа се с работата си на чиновник с много ниска заплата.

Геният умира на 46 години, в самота и бедност, на 17 юли 1944 г. от мозъчен кръвоизлив. Забравен от света.

Четете още: Светът е обърнал поглед към Доха, но какво е да си жена там