Светът е обърнал поглед към Доха, но какво е да си жена там

21 ноември 2022 | 18:16
16141
5
Снимки: Getty/Images, Pixabay
5

Откриването на Мондиала в Доха насочи вниманието на света към една страна, раздирана от противоречия и скандали, но и страна, която направи и невъзможното, за да излезе от статуквото на бедното и остарялото и да поеме по пътя към нова, свободомислеща и прогресивна арабска държава.



Действително, не можем да скрием факта, че през новия век управниците на Катар направиха редица отстъпки и компромиси с културните си и религиозни разбирания по отношение най-вече на жените.

С идването си на власт през 1995 г. шейх Хамад бин Халифа Ал Тани постави началото на нова ера за страната, която не само превърна емирството в един от най-големите износители на петрол в света, в една от най-богатите страни на планетата, но и, макар и формално, изравни гражданските права на жените и мъжете.

Що се касае до жените в Катар... да, има развитие...



Да не забравяме, че на откриването на Олимпийските игри в Лондон знаменосец на катарския флаг бе 19-годишната състезателка по стрелба с пневматична пушка Бахия Ал-Хамад. Имайки предвид факта, че страната участва в олимпиади от 1984 г. насам и нито веднъж флагът не е бил носен от представител на нежния пол, появата на жена със знаме в ръце е исторически момент. Нещо повече – стрелбата дълго време се е считала в Катар за изцяло мъжки спорт.

И не само това. Домакинът на Световното тази година е първата страна от Персийския залив, която разреши на жените да гласуват (1999 г.). Днес дамите там могат да бъдат видени да ходят рамо до рамо до мъжете си и дори да се държат за ръце с тях – нещо, което бе немислимо за Катар преди 20 години.



Продължаваме... През 2001 г. законът за държавната служба и постановление на Министерски съвет изравни правата и задълженията на двата пола на работното място. Година по-късно бе приет закон, даващ на катарките право да получават пенсия.

През 2003 г. за първи път в историята министър на просвещението стана жена – поетесата, политик и арабист – шейха Ал-Махмуд. Това е и годината, в която в Конституцията на страната бива заложено равенството между двата пола. Присъствието на жена в културния живот на страната неминуемо отвори път към редица положителни промени. 

През 2004 г. влезе в сила закон за труда, който гласи, че жените и мъжете трябва да имат равни трудови права, включително по отношение на заплатата и възможността за кариерно израстване.

В периода 2008-2009 г. в университета в Катар 76% от учащите се бяха момичета. Днес резултатът е впечатляващ – броят на жените в страната с висше образование надминава този на мъжете. Сред 25-годишните катарци на всеки 100 жени с висше образование се падат само 46 мъже със същата образователна степен.

Дали обаче в страната в действителност всичко е толкова розово, колкото изглежда? Разковничето на отговора е думичката „независимост“. Или по-точно липсата на такава. Как така, ще попитате, та нали катарките имат право на образование, право на труд, право на собствен бизнес, какво плачат за независимост? А може би всичко това просто служи за фасада на онова, което политическата вихрушка в емирството ревностно се опитва да скрие зад нея?

О, да. Катарската жена може и да е затрупана в разкош, може и да е образована и начетена, с право да шофира, да притежава собствена фирма, но... тя не може да прави ред други неща, които свободната европейка например може. Катарката няма право да излезе на улицата или да пътува без позволението на мъж от семейството, камо ли пък да облече някоя по-къса пола. Забраните не свършват дотук. Катарката не може да избира сама партньора в живота си. Загадка остава броят на принудителните бракове, тъй като традицията там повелява избраникът на невестата да бъде одобрен от нейния баща или настойник от мъжки пол, а информация за каквато и да било промяна в тази насока в страната липсва.



Плашещо звучи и един друг ритуал, характерен за емирството, който най-вероятно все още се спазва там. Става дума за жестокото генитално осакатяване, извършвано над новородените от женски пол. В Катар например няма закон, който да забранява това деяние – тук информация за това до какви зловещи размери би могла да се е разрастнала въпросната практика по тези земи липсва.

Липсва и закон, който да наказва мъжете, подложили на домашно насилие жените си. Всъщност законът се отнася единствено до забрана на нанасянето на морална или физическа вреда на представителките на нежния пол от страна на мъжете им. Но само толкова. Под въпрос остава защо този тип посегателства над жените не са наказуеми в Катар? Факт, който автоматично води до обезсмисляне на закона.

Установено е, че почти 1/4 от студентките в страната са се оплакали, че са били жертви на насилие. Но не всички жени смеят да признаят за подобен тип агресия срещу тях. Ако бъде изнасилена и се обърне към полицията, катарката рискува да бъде обвинена в изневяра, което е окачествено като криминално престъпление в страната и за което по-скоро би платила с живота си, отколкото да получи правосъдие.



На всичкото отгоре, докато на катареца му е позволено да се разведе едностранно и на мига, жената е задължена да се обърне към съда за същото.

Друг закон пък налага катарката да отговаря за домакинството и да се подчинява на съпруга си.

Искате ли да ви изброяваме още... Изборът ѝ на специалност, респективно на професия трябва да бъде одобрен от семейството. Т.е. тук свободната воля е ограничена и изцяло зависима от решението на член от фамилията, който трябва да е от мъжки пол.

Макар че броят на работещите жени в страната расте и до неотдавна размерът достигна до 51%, те печелят, забележете - до цели 70% по-малко от мъжете и често остават без работа. Причината за това е, че много от тях прекъсват работната си длъжност или биват съкращавани, когато се омъжат или родят дете.



И да, възможност да се направи аборт съществува. Технически той е легален, но... жената трябва да премине през комисия за одобрение от трима медицински специалисти, всеки от които налага свои строги изисквания.

"В Катар няма закони за борба с дискриминацията, няма агенция, в която да отидете, ако искате да се оплачете. Няма функциониращи организации за защита на правата на жените, които могат да наблюдават как се третират жените или да държат правителството под отговорност", споделя пред „Гардиън” Ротна Бегъм – изследователка на правата на жените в HRW.



Ето защо, след всичко гореизброено, става ясно защо правата на човека в тази малка, но толкова богата държава от Персийския залив са обект на постоянно международно внимание, откакто тя бе избрана да бъде домакин на Световното първенство по футбол през 2022 г. Само за сведение - в началото на миналата година разследване на „Гардиън“ разкри, че над 6500 работници от Индия, Пакистан, Непал, Бангладеш и Шри Ланка са починали в Катар след обявяването на решението за Мондиала през 2010 г.

Този зловещ факт e и един от многото поводи за многобройните критики към Катар за ролята ѝ на домакин на Мондиал 2022. Сред тях на фокус са именно темите за правата на жените там, отношението към работниците, корупцията, третирането на ЛГБТ общността и т.н. Тъкмо заради това звезди като Шакира, Дуа Липа, Род Стюарт и др. отказаха да пеят на откриването. Тъкмо заради това Морган Фрийман попадна под ударите на мощен хейт за ролята му на водещ на церемонията. Дали причината да се съгласи е хонорарът, и как актьорът, изиграл Нелсън Мандела, е склонил да рекламира една страна, в която незачитането на човешките права е очевидно... Това се питат милиони потребители...

Други с огорчение отбелязват самоличността на човека, облечен в злато, изпъчил се на стола до шефа на ФИФА по време на церемонията. Става дума за престолонаследника на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман, известен като убиеца на саудитския журналист от „Уошингтън пост“ Джамал Кашоги... Но сега светът е футбол и никой не говори за това...

Може би именно заради вярата в доброто. Вяра, от която се нуждаем толкова много сега - в днешния размирен и разединен свят. И да, спектакълът бе впечатляващ, носеше посланието за обединение и приемане на различното, а с речта си емирът на Катар призова различията да бъдат загърбени и всички нации заедно да изживеят емоциите, които фестивал като футболния може да им достави. Истински прецедент в историята! А там, сред феновете, които скандираха с вълнение за своя футболен отбор, имаше и жени. А когато в очите на една жена сияе пламъчето на радостта, означава само едно - че някъде там, в сърцето и мислите ѝ живее надеждата...

Четете още: Скритият срам на Афганистан


Още по темата

Коментари

5 АБДУЛ ХАСАН ШПЕК САЛАМ ИБН ЕБН ПАК ИБН И ЕБН
  22 ноември 2022 | 10:11 отговор
 

КАК МОГА ДА СТАНА ГРАЖДАНИН НА КАТАР, ДА СИ ВЗЕМА ЕДНА ДОХАЙКА....

 
4 кървавицата
  22 ноември 2022 | 09:11 отговор
 

леле колко закостенели хора имало.. ми като ви харесва Катар бегайте там да си живеете, хем била богата страна, хем жените им слушали и изпълнявали, кво чакате? Живеем в свободен свят, който както иска така да си живее стига да не пречи на другите

 
3 Ибрахим
  22 ноември 2022 | 07:57 отговор
 

Жените в Катар никога не трябва да са като разюздените европейки и американки. В Катар заради правилата почти няма разводи. Никога други чужди правила. Жените трябва да са жени на мъжете си а не кучки с къси поли.

 
2 Ахмед
  22 ноември 2022 | 07:50 отговор
 

Жените в целия свят трябва да станат и да живеят по правилата на жените в ДОХА.

 
1
  22 ноември 2022 | 05:25 отговор
 

 

Добави Коментар

Най-четени