Това е трогателната история на едно момче, калено от трудностите на живота, който не винаги е бил милостив към него. История за болката и загубата, за надеждата и обичта, за добротата и любовта. Любовта, която променя живота му.

Здравейте, не знам дали ще ви отегча с моята история, но все пак събрах кураж и сега ще я разкажа. Става въпрос за едно момче, което вече е на 33 г., но в миналото е изживяло живот за двама човека. Та това момче от село близко до Велико Търново e родено през онези незавидни години на 20-и век, и по-точно 89-а, в семейство на скромни хора от село. За жалост първите му спомени били на 3 години, когато се налагало с баща си да търсят майка му по барове и заведения.

Кавги и развод последвали тези събития, а момчето след няколко дела останало под попечителството на баща си. Баща, който се грижел за него, баба му и дядо му, но обичал да пийва доста често, което водело неминуемо до семейни скандали и изблици на агресия. Бабата на момчето била втора майка, която така не успял да има. И до момента казва, че първите 7 години и това, че е станал човек, дължи на нея.

Около 13-ата му годишнина тя починала и това бил пореден шок в живота на малчугана. Вместо да унива и тъжи, момчето с много трудности, работа и хъс за оцеляване успял да започне и завърши средно образование в реномирана гимназия във Велико Търново. През този период и около 17-годишнината му, за съжаление, поема нов удар от живота. Отива си още една опора в живота му – неговият баща. Дядото се разболява тежко, докато младежът е решил да търси работа и препитание в София. Отива си и последният човек, когото е обичал...

След няколко години младежът среща момиче, което ще промени целия му живот. Момиче, което не блести с грим, ботокс и мигли, а с ум, сърце и любов към ближните, любов, която не може да остане незабелязана от никого. Предполагам сте разбрали кое е това момче и кое е това момиче.

Имахме доста неуспешни опити да създадем нов живот през последните 3 години, мислехме за инвитро, за осиновяване, но знаете ли кои думи няма да забравя на моята любима преди няколко месеца: - Мисля, че откакто намерихме Арти (това е нашето осиновено куче), се успокоих и може би нещата си дойдоха на място... И аз така мисля – спокойствието идва, когато обичаш и си обичан (не че аз не ѝ стигам, но все пак). Сега тя е в 5-и месец и все още не смеем да погледнем смело към бъдещето, че след 4 месеца ще сме 3-ма.

Инициативата, която правите, сама по себе си е безпрецедентна за България и ние се покланяме дълбоко пред вас. Дали има какво да кажем за социалната политика и в частност намаляването на демографската криза - ооо, да, има... Предполагам, че всяка една двойка сама по себе си е спечелила едно състезание, а именно да бъде в синхрон с природата и да дари света с още един живот. Бъдете здрави!

Какво трябва да се промени в средата, за да се раждат повече деца?

Ще извадя нещо от контекста на въпроса: - "да се раждат повече българчета". Може би трябва да се подкрепят повече българските семейства, които изкарват прехраната си честно, а образованието на децата им е на първо място. Само тогава ще живеем в свят, в който сме научени да спазваме правила, а законите важат за всички. Не научим ли нашите деца на това, деградацията в обществото ще продължава с пълна сила.

Историята на Радина и Светослав е част от кампанията на ДНК – “Направи го сега”, която е насочена към образованите и икономически активни млади българи, които рядко получават подкрепа по отношение на отглеждането на своите деца.

Радина и Светослав

Ако сте заченали своето бебе през 2022 г., запишете се на www.napravigo.bg, като изпратите своята лична история, заедно със семейна снимка. И тази година 20 от регистриралите се семейства ще получат "Бебешки ДНК пакет" с всичко необходимо за първата година от живота на техните бъдещи деца. Регистрирайте се до 31 януари 2023 г.

Подкрепете инициативата, като си купите календар с кауза: https://www.booktrading.bg/napravi-go-sega-2023.

Четете още: Щастливата новина за бебе, която идва след 12 години борба