Флавио Кабобианко, известен като детето медиум, дошло от Слънцето, е роден в Буенос Айрес през 1981 г. Той е само на 8 години, когато написва невероятната книга „Идвам от Слънцето“.

Флавио е едва 3-годишен, когато за първи път започва да говори за живота си, преди да се роди на планетата Земя, твърдейки, че е същество от Светлина и че идва от Духовното Слънце.

Книгата „Идвам от Слънцето“ е изцяло базирана на бележки и рисунки по спомени, които аржентинското момче си е водело в периода от три до осемгодишна възраст, за да бъдат събрани по-късно от родителите му (Алба и Омар Нестор) и предадени на журналиста Ама Хилде Бростром. Така те се превръщат в книга, която завладява умовете и сърцата на милиони хора по света. Първото издание е на Editorial Errepar и излиза през декември 1991 г. в Аржентина. Малко след това следват и първите изяви на малкия феномен в публичното пространство. Детето разказва историите си в аржентински телевизионни програми през 1991 и 1992 г. По-късно, по решение на родителите му и за да не навреди на личното му развитие, той се оттегля от обществения живот.

Пред широката публика вече 14-годишният Флавио се появява през 1996 г. в „Шоуто на Кристина“, а през 1997 г. дава интервю за вестник Renocer.

Заради книгата си, в която той описва своите спомени от друг нефизически живот, днес Флавио продължава да бъде наричан „детето, дошло от Слънцето“. Благодарение на записките си той предоставя на читателите изумителен набор от знания в интерпретация за духовните измерения, до които могат да достигат човешките души. В книгата си момчето отбелязва още, че той не е единственият роден на Земята, запазил спомените си от нефизическия си живот.

Книгата е разделена на 4 фрагмента, които ни дават представа за пътя, през който Флавио преминава, за да стигне до настоящия си живот.

Цитати от книгата:

Раждат се нови деца

Те са различни хора, въпреки че не изглеждат така. Аз съм само един от тях, един от първите. Човечеството се променя. По-достъпна е връзката с духовното. Всички деца вече могат да бъдат обединени със своята същност.

Защо бебетата плачат

Бебетата плачат, защото тази планета е много трудна за живеене. Опитват се да общуват телепатично, но не се получава, защото всичко тук е много плътно. Когато човек е още бебе, той вижда всичко – лошото и доброто, фалшивото и истинското. На други планети човек вижда това, което иска. Бебетата копнеят за своя духовен източник, откъдето идват, поради това те бързо се привързват към хората, които се грижат за тях – техните родители. Те просто търсят закрила и я усещат, когато са обградени от грижи и любов.

Ако родителите са само материалисти, ще въвлекат детето все повече и повече към материалното, учейки го да се интересува само от земните блага. Така те ограничават мисленето му. Децата в своето развитие губят връзка с произхода. Затова, за да се помогне на тези деца, трябва първо да се помогне на техните родители. Ако родителите са по-възвишени или духовни, те ще се грижат за тях, без да им налагат собствените си представи и визия за света. Основното нещо е да им дадем пространство, да им дадем време, да ги оставим да мислят, да говорят по свой собствен начин.“

Спомени преди раждането на Земята

Един от спомените ми преди раждането ми тук са светещите топки. Всички живи същества са топки от светлина/енергия. Виждам някои, които могат да ми помогнат да живея на тази трудна и плътна планета. Виждам две потенциални бъдещи майки – първата има силно Его, а втората – по-меко, но по-справедливо Его. Тази последна майка е придружена от друга топка светлина, която блести много ярко със своите зелени и виолетови цветове. Тяхната вибрация ме привлича, защото са споени от любов. Това щяха да бъдат бъдещите ми родители. Чувствам, че трябва да отида с тях и се чувствам все по-привлечен от тях. Виждам светещ тунел в мрака, в който влизам. В този тунел се чувствам затворен, защото за мен да се родя е като да умра на физическо ниво, с всички страхове от неизвестното.

Какво е да умреш на физическо ниво

Някои хора вярват, че физическата смърт слага край на целия живот. Вярно е, че физическият живот свършва с края на физическото тяло, но не е правилно да се мисли, че цялото същество умира, тъй като Душата отива при Бог или духовното Слънце или Източник на енергия. Ние се страхуваме от физическата смърт, защото при напускане на физическото тяло настъпва огромна промяна, но в действителност това е като завършването на един клас и продължаването в друг.

За скритите сили на енергиите

Имам повече приятели, защото сега имам повече контрол над моя „Любовен магнит“ и мога да привличам повече добри хора към себе си. Всички имаме вътре в себе си магнит от любов и омраза. Магнитът на любовта привлича всичко, което носи любов. Ако знаете как да контролирате енергиите в себе си, любовта ще погълне омразата.

Четете още: 5 признака, че душата ви е стара