Памела Андерсън - плеймейтката на Playboy и телевизионна звезда, която се превърна в един от най-известните секссимволи на всички времена - написа книга за себе си. Идеята за това беше на двамата ѝ синове.

Андерсън е преминала през много неща, включително сексуално насилие, започнало в ранна детска възраст. И още от самото начало даде ясно да се разбере, че ще има пълен контрол при писането на мемоарите си - т.е. ще ги напише сама.

"Не искам писател, не искам сътрудник. Имам нужда само от страхотен редактор. И точно това се случи. Аз написах всяка дума", казва тя.

В интервю за Айлса Чанг от NPR Андерсън разказва за процеса на писане на книгата и за това как е приела сексуалността си като начин да си върне властта в живота. Интервюто е редактирано за по-голяма дължина и яснота.

Тормоз от детегледачката си, когато е била малка

"Оттогава се чувствах като затворник на детството си. Бях наистина объркана и знаех, че това е свързано с тялото ми. Просто бях болезнено срамежлива, което ми действаше парализиращо. Беше толкова ужасно чувство. И когато стигнах до Лос Анджелис, когато се насилих да направя този смел избор, това беше избор на живот или смърт за мен. Наистина имах чувството, че правя нещо, което да преодолея и да си върна силата. И го направих с отмъщение."

Приемане на сексуалността си като форма на овластяване

"Аз съм романтичка и обичам приказките. Романтиката не можеше да бъде просто двама нормални хора, седнали на дивана и четящи заедно. За мен това трябваше да е моят рицар в блестящи доспехи. Томи (Лий) и аз просто имахме това много диво, романтично време заедно.
Така си представях, че трябва да изглежда една истинска любовна връзка, защото моите модели за подражание бяха родителите ми, които, знаете, бяха алкохолици и злоупотребяваха – аз чувствах, че не трябва да съм такава. Защото злоупотребата в живота се натрупва и се наслагва. Ставаше все по-трудно и по-трудно, и все повече и повече се занимавах с въображението си и с това да изиграя даден персонаж, защото наистина исках да се откъсна от себе си."

Използване на сексапил за привличане на вниманието

"Започнах да си мисля, че всичко, което ме вкарва в обществото и светския живот, е нещо добро. Затова много пъти се срещах със световни лидери, защото те искаха да се видят с мен, да ме целунат по бузата или да ми дадат автограф. И исках законите да бъдат променени. Така че те винаги бяха много впечатлени, че знам за какво се боря и получавам това, което искам. И така успях да постигна голям успех.

Бях свикнала с подобно поведение, но публично хората започнаха да схващат колко ужасно е това. И пак повтарям, аз не се сринах. Искам да кажа, че просто трябва да продължиш. Неуважението е оръжие на слабите.
И успях да променя законите за животните. И това беше наистина важно за мен, за да имам някакъв смисъл наред с тази глупава, повърхностна кариера. Чувствах се така, сякаш не съм успяла да се заровя в нещо съществено. Затова си помислих, че така мога да създам някакъв смисъл."

За решението да остави някои преживявания от живота си извън книгата

"Ами, искам да кажа, че книгата ми започна просто като стихотворение от 60 страници. И трябваше да се науча как да го оформя и да го превърна в смислена история. Но също така почувствах, че има някои неща, които просто не трябваше да бъдат там, защото наистина исках да балансирам с цялата история на живота.

Но ще ви кажа, че най-трудната част от книгата беше да напиша за насилието над мен като дете. И се почувствах така, сякаш наистина не искам да го казвам.
Знаете ли, хищниците умеят да избират уязвими хора и да ви правят неща, които са толкова смущаващи и срамни, че никога не бихте казали на никого. И мисля, че това е нещо, което трябва да преодолеем."

Дали назоваването на травмата ѝ е променило начина, по който мисли за миналото си

"Ами, очевидно моят механизъм за оцеляване беше въображението ми, а също и това да се науча да разделям нещата. И в момента се занимавам много с майка ми.
Тя прочете книгата, а разговорите ни обикновено са подмятания и закачки, както и язвителни коментари. Майка ми е много саркастична и забавна, но е много рязка и студена. Така че аз просто я слушам. Но мисля, че в крайна сметка това е полезно. И искам да спра това, защото в моето семейство това е родова линия. Това са поколения на една и съща история. Аз не искам същото за децата си или за когото и да било в семейството ми.

Някой трябва да бъде достатъчно смел, за да го спре. Не е нужно да ходим на пръсти около алкохолиците. Не е нужно да сме във връзки, в които се злоупотребява. Можем просто да напуснем. И аз казах на майка ми - което беше много трудно - предполагам, че разликата между нея и мен е, че аз напуснах, а тя остана. Че аз избрах децата си, а тя избра баща ми.

Мисля, че затова при всеки признак на злоупотреба за мен, при всеки признак на насилие, аз напусках. Хората донякъде обичат да се подиграват с това, че съм била омъжена многократно - и аз също се подигравам със себе си, защото това са моите съжаления. Бих искала да не го правя, но просто исках да създавам отново семейства за моите момчета. Може би не съм ловила риба в правилното езеро и все още търся принцa на бял кон".