В днешно време младите двойки се стараят възможно най-бързо и изгодно да си наемат или закупят лично жилище. Едностайните апартаменти и жилищата тип „студио“ се разграбват като топъл хляб. Малцина обаче се замислят, че скромната квадратура на дома може да стане причина за куп неприятности – от психологически дискомфорт до сериозни заболявания.

Когато си млад, ти не обръщаш внимание на теснотията. Най-важното за теб е, че най-сетне си имаш свое кътче, че имаш къде да отидеш и да се скриеш от градската суета. Но не всичко е толкова розово. Когато човек започва да живее трайно някъде, той се сдобива с мебели, вещи, книги и т.н. Всичко това започва да го притиска психологически – защото буквално не му остава свободно място за дишане.

Заради липсата на лично пространство могат да възникнат пристъпи на апатия, нервозност и дори депресия. Освен това теснотията може да причини натрупване на излишни килограми. Човек постепенно осъзнава, че се намира в клетка. Може да се почувства в безизходица, разбирайки, че в момента не може да промени положението. Тогава всичко започва да изглежда безсмислено – и работата, и здравето, и самото съществуване. Какво да направим? Отговорът е прост – трябва да се отървем от излишните вещи.

На децата, израсли в „микроапартаменти“, им е двойно по-зле. Те от малки са свикнали да бъдат лишени от лично пространство, а то е свързано с инстинктивното желание да имаш защита и спокойствие. В резултат те страдат от ниска концентрация на вниманието, нежелание да общуват пълноценно с връстниците си и имат лош успех в училище.

В едностаен апартамент трябва да живеят не повече от двама души. За да бъде психологическата атмосфера комфортна и за двамата, те трябва да се вслушват в думите и нуждите на съквартиранта си, да уважават желанията и личното пространство един на друг. Това отношение ще намали честотата на конфликтите.

Освен това и двамата трябва да са наясно, че всеки човек иска понякога да остане насаме със себе си. Затова е препоръчително да излизате на разходки, за да може другият да се отпусне поне за известно време.

Хората, живеещи в малки жилища, могат да страдат и от физически заболявания. В помещение, в което постоянно се намират няколко души, се разпространяват по-бързо инфекциите, предавани по въздушно-капков път.

Едностайните апартаменти са лишени от ефективна вентилация. Постоянният недостиг на свеж въздух и натрупването на въглероден двуокис водят до понижаване на имунитета. Учени са провели експеримент, в рамките на който са установили, че децата, живеещи просторни жилища, са боледували два пъти по-малко от онези, които са се бутали с родителите си в едностайни апартаменти.

Експерти са установили, че нормата за жилищна площ за един човек е 14 м². Ако обаче квадратурата на жилището ви не отговаря на тези параметри, на един член от семейството трябва да се падат поне 9 м².