Те пристигат в нашите домове от Америка и Южна Африка. Имат дълги, дебели стъбла и месести, фуниевидни цветове, които ни радват с наситените си цветове.

Амарилисът и хипеаструмът са растения, които българите все по-често поставят на первазите на прозорците си. Какво си струва да знаете за тях?

Амарилис и хиппеаструм. Какви са разликите между тези растения?

Преди да преминем към подробни съвети за отглеждане и грижи, нека изчистим видово-терминологичните съмнения. Амарилисът е растение от Южна Африка, което се отглежда в земята. Цветовете му са малки, многобройни и ароматни. Хипеаструмът произхожда от Южна Америка и е саксийно растение. То пуска редки, но ярки цветове, които достигат до 30 см в диаметър. То е без мирис.

Въпреки че на теория разликите между растенията са значителни, на практика любителите градинари често ги бъркат едно с друго или използват общо популярното и приятно наименование "амарилис". Поради сходството на двете растения и факта, че и двата вида се отглеждат у нас, наименованията често се използват взаимозаменяемо и двете растения се бъркат едно с друго.

Как да отглеждаме амарилис и хиппеаструм?

Амарилисът и хипеаструмът обикновено се продават под формата на луковици. Засадени в малка саксия, донякъде изсъхнали, те не изглеждат много привлекателно. Няколко дни редовно поливане и подходящо място обаче са достатъчни, за да оживеят отново и да ни зарадват със страхотни цветове.
Как да се грижим за амарилисите и хипеаструмите, за да бъдат приятни за окото?

Тези растения ще се чувстват най-добре на топло и слънчево място, при температура между 20 и 23 градуса по Целзий.
Почвата, в която расте амарилисът или хипеаструмът, трябва да е лека, плодородна, с дренажен слой. Струва си да заложите на малка саксия - именно в такива съдове тези декоративни цветя се чувстват най-добре.

Растенията трябва да се поливат обилно, но да се избягва преполиването им, което може да доведе до загниване на луковиците. На всеки 2-3 седмици е добре да се внасят минерални торове (подходяща е готова смес за цъфтящи растения).

И двете растения цъфтят в края на есента, като често радват окото до Коледа. По тази причина понякога ги наричат "алтернатива на Витлеемската звезда".
След прецъфтяването цветовете се отстраняват, за да не хаби растението енергия за производство на семена. Стъблото се оставя да изсъхне. След това можем да го извадим от саксията.

Четете още: Какво ще стане, ако добавим мляко към водата за поливане на растенията