Будистките монаси предизвикват много въпроси сред обикновените хора. И те са свързани с това как духовниците успяват да живеят векове дори... след смъртта.

Смята се, че тайната се крие в тукдам (феномена да си клинично мъртъв, но същевременно жив) – практиката на медитация, извършвана в присъствието на умиращ будистки учител или лама. Смята се, че в това състояние учителят може да живее в медитативно състояние след смъртта.

Една от историите, доказващи това, се случила в Тибет през май 2020 г. Тогава сърцето на главния монах спряло да бие, след като той заел позата на лотос и започнал да медитира. Учениците му наблюдавали тялото всеки ден, но дори след два месеца то не се разложило. Ставите били подвижни, кожата била гладка, а косата продължавала да расте. Изглеждало, че Лобсанга Церинга просто е заспал.

Междувременно в храма пристигнали учени, за да направят няколко енцефалограми. Резултатите буквално шокирали лекарите. Мозъкът на монаха продължил да работи дори два месеца след смъртта. Импулсите били слаби, но ги имало.

Монасите също са били изучавани, включително по време на дълбока медитация. Установено е, че по това време тялото реагира много по-малко на външни стимули.

Защо това е така, не е известно със сигурност. Може би мозъкът, в който остава някаква активност, поддържа тонуса на целия организъм. От друга страна, под въздействието на медитация, при умиране се отделят някои вещества, които предпазват клетките от разлагане. Така или иначе феноменът на будистките монаси си остава не напълно доказан, но изключително интересен както за научния свят, така и за обикновените хора.

Какво всъщност е тукдам?

Това е върховно медитативно състояние, което се практикува от някои монаси. Според тибетските будисти душата не изчезва с тялото и духовното се запазва дори и след смъртта. Доказателство за това е тукдам, който започва с медитацията "ясна светлина", умът бива постепенно освободен, а съзнанието се запазва, като се постига контрол над мислите и тялото. Само след този процес на дълбока медитация тялото е освободено да "умре". Така тибетските монаси, практикуващи тукдам, след смъртта си сякаш са още живи, но заспали или по-точно в състояние на медитация. Те не трябват да бъдат обезпокоявани - около тях не бива да се създава шум и не бива да се докосват, за да не се наруши това "пътуване на духа".

Феноменът през погледа на науката

Според Далай Лама, високопоставеният лама в будистката школа Гелуг, религията и науката са свързани, не са в конфликт, а достигат до истината по различен път с различни подходи и трябва да вървят ръка за ръка. Именно той се обръща към учените с желанието да се открие научно обяснение за феномена, който се наблюдава при смъртта на тибетските монаси.

С тази нелека задача се заемат много учени, включително и неврологът Ричард Дейвидсън. Той започва да прави проучвания по темата след смъртта на негов близък приятел - Геше Сопа, който е бил тибетски монах, практикувал тукдам. Дейвидсън вижда приятеля си пет дни след установяване на клиничната му смърт, като външно монахът не се е променил, все едно е още жив. Това силно заинтригува невролога и той е решен да разкрие загадката.

Ричард Дейвидсън е един от основателите на центъра за здрав ум към университета на Уисконсин - Медисън. Един от проектите в центъра носи името “тукдам” и изучава това върховно състояние. Главен ръководител на проекта е Дейвидсън. Той и колегите му правят проучване, което включва 13 тибетски монаси, при които е установена клинична смърт от поне 26 часа и които са практикували тукдам. Изследването използва електроенцефалография, а резултатите показват, че никой от монасите не проявява мозъчна активност. Това поставя въпроса какво всъщност е съзнанието, търсят се признаци на съзнание отвъд ума, но все още тайната остава неразгадана.

Четете още: Любовта от гледната точка на будистки монах