Легендарният учител по дзен будизъм Тхит Нят Хан твърди, че да обичаш означава преди всичко да разбираш другия човек.

За голямото сърце

Ако разтвориш шепа сол в чаша вода, водата ще стане непригодна за пиене. Ако обаче изсипеш тази сол в реката, от потока ѝ все така ще можеш да черпиш вода за приготвяне на храна, за миене и пиене. Реката е необятна и има способността да приема, прегръща и трансформира.

Ако сърцето е малко, то и способността му да разбира и съпреживява е ограничена и ние страдаме. Ние не можем да приемем несъвършенствата на другите и искаме те да се променят. Но когато сърцата ни стават по-големи, същите тези неща вече не ни карат да страдаме. Ние сме изпълнени с разбиране и съпреживяване и можем да отворим прегръдката си за другите. Ние ги приемаме такива, каквито са – и тогава те получават шанса да се променят.

За несъществуващите граници

В една наистина дълбока връзка границата между вас и другия човек изчезва. Той си ти и ти си той. Твоето страдание е негово страдание. Когато осъзнавате собственото си страдание, вие помагате на любимия човек да страда по-малко. Страданието и щастието вече не ви се струват еднолични понятия. Това, което става с любимия човек, се случва и с вас.

Това, което става с вас, се случва и с любимия ви човек. В истинската любов вече няма разделение или дискриминация. Неговото щастие е ваше щастие. Вашето страдание е негово страдание. Вие вече няма да можете да кажете „Това си е твой проблем“.

За същността на любовта

Същността на дълбоката любов се състои в това да бъдеш способен да предложиш щастие. Вие можете да станете лъч светлина за другия човек. Невъзможно е да предложите на някого щастие, ако самите вие не го изпитвате. Затова изградете вътре в себе си уютен дом, приемете себе си и се учете да се обичате и лекувате. Практикувайте осъзнатост, за да си създавате моменти на щастие и радост за подхранване на себе си.

Тогава ще имате какво да предложите на другия човек. Когато подхранваме и поддържаме щастието си, ние се грижим за своята способност да обичаме. Затова да обичаш означава да овладееш изкуството да подхранваш щастието си. Ако имате в себе си достатъчно разбиране и любов, всяка минута от живота ви – независимо дали я прекарвате, приготвяйки закуска, карайки кола, поливайки градината или правейки нещо друго – може да бъде радостна.

Разбирането на чуждите страдания е най-хубавият подарък, който можете да подарите на другия човек. Разбирането е другото име на любовта. Ако не разбирате, не можете да обичате.

За това как да обичаме

Често ние се влюбваме, не защото истински обичаме и разбираме обекта на страстта си, а за да се разсеем от собствените си страдания – житейски проблеми, неприятни емоции. Когато се учим да обичаме и да разбираме себе си и да изпитваме искрено състрадание към себе си, тогава можем наистина да обичаме и разбираме друг човек.

Да обичаш, без да осъзнаваш как обичаш, означава да нараняваш любимия си човек. За да знаем как да обичаме, трябва да разбираме другия. За да разбираме, е необходимо да слушаме.

Ако вие обичате, то трябва да сте способни да дарите на любимия човек облекчение от страданията му. Това е изкуство. Ако вие не разбирате корените на страданията му, вие не можете да му помогнете, както лекар не може да излекува болестта ви, ако не знае причината за нея. Необходимо е да разбирате причината за страданията на любимия човек, за да му дарите облекчение.

Колкото повече разбирате, толкова повече обичате. Колкото повече обичате, толкова повече разбирате. Това са две страни на една реалност. Способността да разбираш и способността да обичаш са едно и също.

За взаимовръзката между влюбените

Често казвайки „Аз те обичам“, ние наблягаме на „Аз“, което обича, и не се замисляме за самата любов, която предлагаме – доколко е дълбока тя. Така става, защото ние сме в плен на егото си. Смятаме се за нещо отделно, но на този свят няма такова нещо като отделно „Аз“.

Цветето е съставено изключително от не-растителни елементи като хлорофил, слънчева светлина и вода. Ако премахнете от цветето всичките не-растителни елементи, от него няма да остане нищо. Цветето не може да съществува само по себе си. Цветето може да съществува само заедно с нас, в едно съвместно битие, взаимосвързано битие. Така е и с човека.

Ние не можем да съществуваме сами по себе си. Можем да живеем само във взаимосвързано битие. Аз съм съставен само от елементи на не-себе си като земя, слънце, родители и предци. В една любовна връзка, ако сте способни да видите природата на взаимосвързаното битие между вас и любимия човек, вие усещате, че неговото страдание е ваше собствено страдание, а вашето щастие е негово щастие. С такова виждане за любовта вие говорите и действате иначе. Това само по себе си може да облекчи много страданията ви.

Четете още: Свами Шивананда: Вложете сърцето и душата си, дори в най-малките ви действия. Това е ключът към успеха!