През последните дни темата за домашното насилие отново се разгоря с пълна сила в медийното пространство и социалните мрежи. Този път повод за коментарите стана случилото се с певицата Мария.

Информацията, че е имала семейни проблеми и евентуално е била обект на насилие от страна на настоящия си съпруг, предизвика доста публикации.

Интересен е фактът, че в много от случаите дами коментираха, че не им е жал за изпълнителката, защото тя "седи и търпи да я бият в името на финансово благополучие".

Скъпи дами, бъдете съпричастни. Няма значение кой е бил обект на насилие, дори и най-голямата "кифла" не "си заслужава боя". А и кои сме ние, че да съдим? Фактът, че една жена търси финансова облага в една връзка, което реално трудно може да бъде доказано, не е причина тя да бъде третирана като предмет, като боксова круша.

Никоя жена, никоя майка не заслужава да бъде удряна. Нещо повече - никое човешко същество не заслужава да бъде обект на насилие, независимо от формата, времето и причината.

Както и никоя жена не заслужава към нея да се отнасят като към парцал, само защото е облякла по-къса рокля. Предизвикателното облекло и поведение не са причина за агресия, физически тормоз, психически, изнасилване... Ако една жена каже "не", това означава "не", скъпи мъже, а не "може би". И не, няма да ѝ бъде хубаво.

И докато ние, жените, толерираме този начин на мислене, докато не започнем да обръщаме внимание на тормоза във всичките му форми, докато си мълчим, докато си затваряме очите, ей такива неща ще ни се случват - днес е Мария или вашата колежка, утре може да сте вие или дъщеря ви. Не го забравяйте.

Много често жените, намиращи се в отровна среда, жени, които са жертви на насилие - физическо, финансово или психическо, трудно намират път и начин да се освободят от зависимостта по ред причини. Понякога са заплашвани, понякога го правят, за да защитят децата или близките си, загубили са вяра в себе си, в силите си или не са убедени, че могат да успеят сами... И имат нужда от подкрепа. От помощ. Не от коментари и размисли по темата.

Трябва да бъдем емпати. А ако не можем, поне да не бъдем хейтъри и големи разбирачи.

Насилието не трябва да бъде толерирано. Под никаква форма. То трябва да бъде заклеймявано без значение кой и защо го проявил, дали е бил известен, дали е голям шеф, дали е "имал причина", дали обстоятелствата са му го "наложили".

Не. Насилието си е насилие и обяснение за него няма и не може да има. Иначе ще се върнем назад във времето, когато силата е била решаваща, когато по-слабият е бил зависим, мачкан, унижаван, когато човеците са прохождали и са се учили да бъдат цивилизовани представители на едно качествено, добро общество.

И да, за насилието трябва да се говори. Не под сурдинка, не при закрити врата, а силно и отговорно. Така мисля аз, а вие?