"Един ден, когато порасна, всичко ще бъде различно, аз няма да допусна същите грешки като майка ми", много често си мислят подрастващите момичета, но в един хубав ден, след години, по ирония на съдбата, се оказва, че сценарият на живота им е почти същият. Защо се получава така? И наистина ли жените повтарят съдбата на майките и бабите си, или това се случва само на някои?
Всъщност, много жени повтарят житейската история на майките и бабите си, дори и да живеят в много различни времена от тези, в които родителите им са били млади. Истината е, че има дами, които отричат приликата с майка си, но всъщност фигурата на родителката е оказала огромно влияние върху живота им. И с времето се оказва, че поведението и случките в живота им са много сходни.
Просто защото кръвта вода не става и няма нищо по-силно от гените. Ето кои са най-често срещаните сценарии:
Ранното напускане на бащината къща
Обикновено дамите, които напускат родния си дом на сравнително ранна възраст, имат в рода си човек, който някога е бил принуден да направи същото, но не по негово желание. И това се е случило твърде рано. Също така е възможно ранната женитба да е "закодирана" в родата и това да е причината всяка жена бързо да напуска къщата и да създава семейство.
Отхвърлянето на идеята за истинската любов
Знаете ли, че дори отричането на чувствата и страхът от обвързване може да се предаде генетично? И не, не се случва само на мъжете, а и по женска линия. За да се появи толкова силен страх, предаван през поколенията, това означава, че в рода някоя жена е била принудена да създаде семейство с мъж, когото не обича.
Изневерите
Или още по-крайното решение - напускането на семейното гнездо, заради трети човек. Това се случва при хора, в чийто род има много раздели. Например, ако някой дядо е бил принуден да се бие на фронта, докато съпругата го очаква у дома, но той така и не се прибира, защото среща друга жена. В резултат на това се появява студенина и отчуждение, което под формата на общ сценарий се предава на дъщерите и внучките, които винаги са готова да избягат с друг мъж.
Венецът на безбрачие
Когато една жена не успява да намери партньор, с когото да сключи брак и да създаде семейство. Обикновено този венец се предава в рода, в който преобладават силните, самодостатъчни жени. Поради тези си качества, те се оказват по-важни от мъжа в семейството и никой не е достоен за тях.
Възможно ли е да прекъснем сценария, който се повтаря отново и отново през поколенията?
Не всичко зависи от нас, любопитен факт е, че понякога получаваме даден страх или взимаме решение, свързано с личния ни живот, което ни е предадено генетично. В зависимост от това как реагираме емоционално на тежките моменти в живота, ние неволно избираме дали ще предадем страховете, с които не сме успели да се преборим, на поколенията след нас. Ако определена ситуация не е напълно преживяна, ако този негативен емоционален заряд остане в нас, тогава много лесно предаваме тези генетични сценарии на своите потомци.
Затова е много важни какви емоции допускаме да изпитваме. Важно е да не насаждаме негативини модели в главата на детето си. А за да спасим самите себе си, е най-добре да познаваме в детайли историята на предците ни и по този начин ще подхождаме по-съзнателно към избягването на техния модел. Полезно е да анализираме миналото на родителите си и да стигаме до разумни и логични заключения, да се поучим от грешките на тяхната младост.
Четете още: Приятелко любима: 5 признака, че до вас има много завистлива жена