Обединеното кралство вече си има нов крал и кралица в лицето на Чарлз III и съпругата му Камила. На фона на всички традиции, които бяха стриктно спазени по време на церемонията, една беше прескочена. И то напълно съзнателно. Новата кралица-консорт не сложи короната с диаманта Кохинор, пише Deutsche Welle.

Какво се крие зад решението ѝ и каква е тайнствената история на този изключителен скъпоценен камък?

Работата е там, че съществува поверие, според което диамантът носи нещастие на кралските особи. Въпреки това той винаги е бил част от атрибутите на кралиците на Великобритания. За пръв път е носен от кралица Виктория, а след това - от кралиците-консорт Мери и Александра. Носи го и кралица Елизабет Втора по време на коронацията си през 1953 г. Кралицата-консорт Камила обаче е първата, която отказа да сложи короната с инкрустирания в нея диамант.

Дългият път на Кохинор до Бъкингамския дворец

105-каратовият диамант, който първоначално е бил 190-каратов, може да се похвали с дълга и интригуваща история. Кохинор е скъпоценен камък, отличаващ се със странната си форма - някои го оприличават на голямо възвишение или на айсберг. Диамантът е споменат за първи път от персийския историк Мохамед Казим Марви в средата на XVIII век.

Макар учените да не са единодушни, по отношение произхода на скъпоценния камък, според общоприетото вярване той е открит в Южна Индия. Диамантът попаднал в ръцете на плячкосващите региона турци в ранното Средновековие, а после е бил предаван от поколение на поколение в няколко мюсюлмански династии в Индия. След още няколко столетия Кохинор попада в ръцете на британската монархия, точно когато тя е в разцвета на колониалното си величие. Днес претенции към диаманта предявяват Индия, Пакистан, Афганистан и дори Иран.

Символика на камъка Кохинор

Кохинор символизира славата и величието на британските колониални завоевания - това е и основната причина Индия да си го иска обратно. През годините към Великобритания са били отправяни много и различни искания диамантът да бъде върнат в Индия - от представители на властта, активисти и експерти по културно наследство.

"Този диамант, а и всички други плячкосани културни наследства, трябва да бъдат върнати обратно там, откъдето са взети - като жест на историческа справедливост”, казва активистът Анурааг Саксена, който се бори за връщането на индийските културни артефакти обратно в родината им.

Последният апел за връщане на камъка в Индия е отправен от индийския активист - Венктеш Шукла. След като видял короната с диаманта Кохинор по време на церемонията по погребението на кралица Елизабет Втора, той също настоял диамантът да бъде незабавно върнат на Индия. “Трябва да се срамуват от това, което са направили, а вместо това се хвалят с него”, казва активистът и отбелязва, че излагането на диаманта на показ е признак на арогантност и безочливост от страна на Великобритания.

По този повод Шукла стратира петиция, която впоследствие събра над 9600 подписа, но предстои да се види дали неговата инициатива и тази на индийското правителство действително ще дадат резултат.

Традициите на империята

Решението на Бъкингамския дворец да не използва короната с прословутия диамант при коронацията на Камила е белег, че се спазват традициите, но и се обръща внимание на тази чувствителна тема, казва пред британския “Дейли Мейл” представител на кралското семейство, пожелал да остане анонимен.

Но компромисите, които дворецът е склонен да направи, явно се ограничават само до този диамант. Казусът с камъка Кохинор явно не е бил пречка за това кралица Камила да сложи друга корона с диаманти от Южна Африка - друг символ на британския империализъм и колониализъм. Според коментаторите, този факт не дава големи надежди, че ще настъпят някакви кардинални промени в британската монархия. Политиците на Острова също неколкократно са повтаряли, че не възнамеряват да връщат, каквито и да било културни артефакти, които са били присвоени по време на колониализма.

Хиляди ценни предмети, откраднати от колонизирани държави, до днес са притежание и на други имперски институции, сред които и музеите “Виктория и Албърт”. Такива притежава в колекциите си и Британският музей. Всички те категорично отказват да върнат културното наследство на страните, на които то принадлежи.

Четете още: Принц Чарлз и Камила: 18 години брак или една скандална връзка, устояла на времето