Толкова съм нещастна, защото синът ми, който беше гневно дете като малък, се превърна в агресивен възрастен.

Той е на 31 години, а аз съм на 63. Въпреки че не живее с мен, той постоянно контролира живота ми. Никога не съм се чувствала толкова нещастна.

Партньорката му напусна него и шестгодишната му дъщеря преди една година и оттогава поведението му е напълно непредсказуемо и грубо. Разбирам, че е разочарован от това, че половинката му си е тръгнала от живота му, но това по никакъв начин не оправдава поведението му.

Той оказва толкова огромен натиск върху мен да чистя къщата му, както и да се грижа за дъщеря му. Знам, че му е трудно, но не ме моли за помощ.

Работя на половин работен ден, така че цялата допълнителна работа ме изтощава, а не получавам никаква благодарност за това, което върша.

Всъщност синът ми ме бута и хвърля по мен неща, когато не е съгласен с нещо, което казвам. Миналата седмица ме притисна до хладилника и ме хвана за гърлото, защото му казах, че дъщеря му има нужда от нов чифт обувки.

Започвам да се страхувам да ходя в дома му, атмосферата е ужасна още щом вляза там.

Какво мога да направя? Искам да помогна, но това, че съм близо до него, ме кара да се чувствам толкова зле. Потърсих мнението на психолог и ето какво ме посъветва той:

„Синът ви злоупотребява с вас, така че не е чудно, че ви е трудно.

Разбираемо е. Той е останал сам да се грижи за дъщеря си, това е доста трудно за него, но не е причина или оправдание за насилие срещу вас.

Израстването в такава нестабилна среда е изключително вредно за внучката ви. Дори може да се окаже, че той може да посегне и на нея. Най-добре е да потърсите помощ за закрила на детето и да им обясните подробно проблема.“