Ваня Джаферович смени Владо Карамазов като водещ на „Сървайвър” в последния сезон, но кариерата му в телевизията започна преди почти 10 години, когато спечели играта в Камбоджа. През 2015 година влезе в къщата на Големия брат и завърши втори, а после стана част и от пети сезон на предаването като „Две капки вода”. Пристига у нас, за да играе във футболен клуб „Берое” като централен защитник. Женен за гримьорката Евгения, от която има две деца-момче и момиче. 40-годишният бивш футболист е роден в Босна, но след избухването на войната семейството му се установява в Хърватска. Загуби баща си преди години и затова прави всичко възможно да прекарва повече време с майка си, която живее в Загреб.
-Каква е основната разлика между „Сървайвър”, който вие спечелихте и сегашния, в който сте водещ? Стават ли по-трудни игрите? Участниците как се променят през годините?
-Игрите в този сезон на „Сървайвър” са съвсем различни от всички досегашни. Зрителите са се убедили в това с очите си. Но не са само игрите, цялото предаване бе по-различно от предишните, които сме гледали в България. Когато аз спечелих преди много години, предаването бе малко old sсhool. В моя сезон нямаше нито предимства, нито скрити идоли, нито голяма част от изпитанията, които трябваше да преодолеят участниците в този сезон. Доста различно е и лично за мен: едно е да си участник, съвсем друго-да си водещ. Много по-трудно е да си водещ. Когато си участник мислиш единствено да се справиш добре в игрите и да спечелиш формата. Това е единствената ти цел и няма нужда да се занимаваш с други неща. Докато водещият трябва да е винаги подготвен максимално. Затова и следях и четях за всичко, което се случва при племената. Чувствах се не само като водещ, но и като участник както в племенните съвети, така и в игрите, защото бях наясно с всеки един ход, които предприемаха те. Водещият трябва да коментира адекватно по време на игрите, да задава правилните въпроси, да внимава да не издаде поверителна информация. Всичко това е много работа, пък и голяма отговорност от това да си просто участник. Бях зает 24/7: ставах в 6.00 часа сутринта, подготвях се, като четях за случилото се между участниците и след това отивах на снимки. Прибирах се към 19.00 вечерта и имах сили само да си легна. Този график се променяше само в почивните дни, но и с тях бе доста натоварващо, но и доста по-отговорно.

-Защо българите не приеха радушно включването на ВИП-отбор в „Сървайвър”?
-Защото досега никога не е имало подобен отбор. Продуцентите от Турция, които бяха ангажирани с настоящия сезон, включват в продукциите отбор с известни участници. В България има много фенове на стария „Сървайвър” и тази промяна не допадна на зрителите, които бяха свикнали с предишния формат на играта. Хората в племето на известните бяха доста добре подготвени и се представиха достойно в игрите. Младите участници в този „Сървайвър” са съвсем различни от играчите от моето време като Ники Мартинов и това е съвсем обяснимо. Те играят по различен начин, защото сега участниците много внимават как ще изглеждат в очите на зрителите и живеят в света на социалните мрежи. За добро или лошо, „Сървайвър” се променя не само при нас, но и в целия свят.
-Извинихте се след критиките за българския. Какво ви е най-трудно? Засегнаха ли ви коментари на колеги?
-Не съм се извинявал за българския си никога, не знам откъде излезе тази информация. Участвал съм в много формати и публични събития, бил съм и играч в „Сървайвър” и винаги бях хвален за добрия си български и липсата на акцент. Изведнъж сега това се превърна в огромен проблем. Наясно съм, че българският не ми е роден, както и че като си водещ трябва да говориш добре. Но това не е политическо предаване и аз не съм Светльо Иванов с неговите „120 минути”. Аз водих едно развлекателно предаване и като бивш участник в него, бях най-подготвен за водещ, защото познавах и разбирах играта отвътре. Смятам, че хората добре разбират какво говоря. Смяната на водещия е решение на телевизията и продуцентите. Не ми беше лесно да понеса целия този хейт, който се изсипа в първите дни, даже съм приятно изненадан, че преминах леко през този период. Мислех, че негативизмът ще ми се отрази повече. Аз обаче спрях да чета и следя коментарите как не се справям и реших да се концентрирам върху работата си. Смятам, че с всеки следващ епизод ставах по-добър. Може и да не съм перфектният водещ, нито българският ми е идеален, но дадох много от себе си на предаването. Няма друг, който да може се справи по-добре от мен с новия регламент на играта, екстремните условия и натоварен снимачен процес. Българският не е лесен език, но за мен като хърватин, който говори славянски език, е близък. Нормално е, след като не ми е майчин, да имам акцент и някои думи да не изговарям правилно.
-Имате тежки спомени от войната в Босна и Херцеговина. Как гледате сега на случващото се в Украйна?
-Всяка война е ужасяваща. Има много прилики, но и разлики между това, което става в Украйна и ужаса при нас. В държавите от бивша Югославия войната бе гражданска, докато сега Русия директно атакува Украйна. Но войната си е война и е истинска трагедия.
-Очаквахте ли, че в Сърбия може да станат две масови убийства за 24 часа?
-Никога не съм си представял, че подобни неща могат да станат при нас, на Балканите, но очевидно и за тези трагедии причината е във войната от преди близо 30 години. Много от хората са били военни, пазят пушките си вкъщи, 400 хиляди регистрирани оръжия има само в Сърбия, да не говорим за нелегалните. Няма как да не се притеснявам като родител, защото досега бяха свикнали подобни трагедии да се случват на Запад, най-вече в Щатите.

-Радвахте се на безрезервната подкрепата на Евгения и децата, те бяха при вас в Доминикана за края на снимките на предаването. Децата Ви как гледат на вашата известност?
-Приемат го за нещо нормално, пък и не мисля, че ние сме толкова известни. Това, че сме участвали в някои предавания, не ни прави звезди. Децата са свикнали да ме виждат по телевизията. Не им тежи нашата известност, защото ги възпитаваме да бъдат нормални хора, без някакви претенции и глезотии. Ходят в обикновено държавно училище, общуват със съучениците си, които също са най-обикновени хлапета. Живеем нормално и сме част от обществото, за никакъв ВИП не може да става въпрос. Звезди са певците, артистите, ние не сме направи нещо кой знае колко забележително.
-Каква е тайната на хармоничната ви връзка с Жени?
-Разбирателство и толерантност, но любовта е най-важното в една връзка. Ние сме толкова влюбени, както в първия ден на нашето запознанство. Сигурен съм, че така и ще продължим. Преминали сме през всякакви моменти-и тежки, и хубави заедно и това ни прави силни.
-Вълнуваше ли се майка ви за участието в „Сървайвър”?
-Тя е моята подкрепа във всяко едно отношение. Изгледа „Сървайвър”, в който участвах и силно ми стискаше палци. И сега не пропусна епизод и се радва на това, което ни се случва- и на мен, и на Жени. Липсваме й, понеже тя е в Хърватска, а ние в България, но я чакаме съвсем скоро да ни дойде на гости. Ние също ходим в Загреб. Стараем се да прекарваме колкото се може повече време заедно, макар и да живеем далеч един от друг.
-Какво стана, след като Хърватска прие еврото?
-Майка ми каза, че има увеличение на цените, но не е нещо фатално. Аз все още не съм ходил, за да имам впечатление от първа ръка. След като и Хърватска, и България сме в Европейския съюз, рано или късно трябва да приемем еврото. И в Хърватска има корупция, но моята родина преживя война, докато в България никога не е имало конфликт и въпреки всичко Хърватска е по-стабилна икономически. След войната успяхме да се обединим и да започнем изграждането на модерна държава с цялата й инфраструктура. Модерните пътища ни приближиха към Европа. Голяма роля играе и туризмът, от който се печели много заради красивото море и многото острови. Надявам се и в България това да се случи в скоро време.
-Успяхте ли да разгледате Доминикана? Ще отидете ли на почивка там?
-Не видях много от Доминикана, като изключим мястото на снимките. Нашият лагер бе изолиран, но при една от разходките отидох до курорта Пунта Кана, който е много туристическо място. Пълно е с хотели ол инклузив за чужденци, които идват да изсипят една торба пари за една седмица. Този тип почивка не е за мен и аз не бих отишъл, но има хора, които релаксират именно така. Сега, след края на снимките на „Сървайвър”, още не мисля за отпуск, защото веднага започнах с моите бизнеси. Имах почивка само два-три дни, но така съм свикнал, аз съм работохолик и дори не ми се почива.