През последните години веганството става все по-популярно. Въпреки, че няма точна статистика, смята се, че между 1 и 10% от хората в западните страни са вегани. А търсенето и предлагането на вегански продукти е нараснало тройно през миналото десетилетие.

Разбира се, хората имат различни мотиви, за да спрат да консумират месо. Някои са екологично отговорни - искат да спасят животните и природата, други го правят, заради климатичните промени, трети - по здравословни причини.

Само че отново има едно "но" - това, че храната е веганска, не означава автоматично, че е здравословна. Оказва се, че в тези уж полезни за здравето продукти има твърде много сол, захар, наситени мазнини, оцветители, консерванти и добавки.

Например, пилешките филенца, които не са от пиле, колбасите, които не са от месо, а от тофу, веган десертите и млеката, в които има нишесте - всички те май не са чак толкова полезни.

"Установихме, че има повече преработени храни във веганската и вегетарианската диета, отколкото предполагахме", коментира един от съавторите на проучване, посветено на веганската храна. "Трябва да внимаваш, когато добавяш подобни продукти към диетата си, заради това, че са преработени", казва друг специалист.

Рисковете от прекомерна употреба на преработени храни са известни отдавна и включват сърдечно-съдови болести, диабет, затлъстяване и рак.

По отношение на растителните заместители на месото обаче нещата стоят може би малко по-различно. Според някои експерти, тези продукти съдържат по-малко наситени мазнини и повече фибри и помагат на потребителите да консумират по-малко или никакво червено месо, за чиято прекомерна употреба се смята, че също носи сериозни здравни рискове, включително и развитие на онкологични заболявания, пише webcafe.

Преди няколко години британската неправителствена организация Action on Salt установи високи нива на натрий в заместители на месото и се оказа, че веган бургер съдържа три пъти повече сол, отколкото пакет чипс.

"Не можем да кажем, че те са по-здравословни от месото, защото това зависи от вида месо. Ако погледнеш наденичките от заместител, те също имат лош ефект върху здравето", казва Рисиус.

И още нещо - масовото производството на култури като палмово масло, соя, пшеница и царевица дава свой отпечатък и също води до обезлесяване, увреждане на почвите и загуба на хабитати за редица видове.

Общата препоръка към веганите е да консумират по-малко твърде преработени храни и да се стараят да имат пълноценна диета - с плодове, зеленчуци, пълнозърнести и бобови храни, ядки и семена.

За да имат пълноценна диета, хората трябва да се върнат към културата на готвенето и да загърбят бързата храна. И това важи за всички - не само за веганите.