Алберт Айнщайн с право е смятан за един от най-гениалните учени на миналия век.

Немският физик успява да направи много открития за Космоса през живота си с помощта на математически изчисления. Едно от тях е феноменът на разширяването на Вселената и промяната на скоростта на времето. Той смята, че нашето възприятие на тази скорост е различно.

Например, ако космически кораб се приближи до хоризонта на събитията на черна дупка, ние ще наблюдаваме от Земята в продължение на векове как той се разтяга като макарон и накрая се разпада на елементарни частици, въпреки че за него ще е минала едва една секунда. Това означава, че времето при източника на гравитация се забавя от гледна точка на наблюдателя, който гледа отдалеч.

За разширяването на Вселената е отговорна черната материя - загадъчно явление, което учените все още не могат да разгадаят. Те са сигурни, че тя притежава загадъчна и мощна сила, противоположна на силата на гравитацията - антигравитация.

Тъмната материя оказва силно влияние върху възприятието ни за време, защото Слънчевата система сякаш се движи много по-бързо, докато далечните планети се движат по-бавно.

Всичко това само показва, че учените, които наблюдават най-отдалечените обекти в космоса, всъщност изследват раждането на Вселената.

"Когато гледаме в космоса, ние гледаме в миналото", казал някога Алберт Айнщайн и е бил много прав.

В момента не е възможно да се видят планети или дори отделни звезди в края на Вселената. В далечината е възможно да се видят само цели, големи, току-що родени галактики и свръхмасивни черни дупки в центровете на тези галактики, заобиколени от ярки дискове от привличана от тях материя.

Все още не е възможно да се наблюдават отделни планети в далечните галактики. Причината е, че науката не е напреднала достатъчно, за да създаде свръхмощни телескопи. Но Айнщайн е бил уверен, че бъдещето е съвсем близо. А дали това е така – предстои да разберем.