Автор
Антония Михайлова

Една година без Шиниъд О’Конър - ирландската икона, която се бори с демоните си и загуби сили след смъртта на сина си, за да се събере отново с него при звездите

На днешната дата, преди една година, си отиде иконичната Шиниъд О’Конър. Само година след смъртта на сина си! През януари 2022 г. 17-годишният Невиим Неста Али Шейн О'Конър бе обявен за издирване, а след това се оказа, че е напуснал този свят... по свой избор...

Разбитото ѝ сърце от загубата на рожбата ѝ преля чашата и само 18 месеца по-късно тя отлетя при него, при своя "красив син и светлина на живота" ѝ, както написа тя малко след неговата кончина.

View post on Instagram
 

Припомняме, че в последната си публикация в социалните медии тя отново сподели снимка на покойния си син и написа: "Продължавам да живея като неумряло нощно създание. Той беше любовта на живота ми, светлината на душата ми."

Шиниъд си отиде след дълги години на битка, която тя води с психическото си разстройство – изтощена от безпощадните удари на живота и душевни терзания, от непоносимата печал и натрупаните с времето болка и огорчения.

Самата тя бе диагностицирана с биполярно разстройство на личността. Вследствие на него певицата често изпадаше в състояния на тежка депресия, тласкаща я към редица опити за самоубийство. Болест, която руши мечтите, погубва радостта от живота, съсипва душата.

Душа, която има нужда не от порицание и подигравки. А от разбиране и... любов! Любов, от която Шиниъд се нуждаеше толкова много, и която най-сетне получи от покойния си син. След смъртта му тя написа: "Това е за моят Шейн. Светлината на живота ми. Лъчът на моята душа. Моето синеоко бебе. Ти винаги ще бъдеш моята светлина. Винаги ще бъдем заедно. Никаква граница не може да ни раздели".

"Ние бяхме една душа в две половини", продължава тя. "Той беше единственият човек, който някога ме е обичал безусловно. Без него съм изгубена в нищото."

Шиниъд О‘Конър е родена на 8 декември 1966 г. в Дъблин, Ирландия. Детството ѝ е тежко. Родителите ѝ се развеждат рано. Майка ѝ наркозависима. Като тийнейджърка Шиниъд е хваната да краде в магазин и е изпратена в поправително училище.

Страстта ѝ към музиката постепенно завладява душата ѝ и тя започва да пее и свири на китара по улици и в пъбове. В края на 1987 г. излиза първият ѝ албум, който се продава в 500 000 копия и става платинен.

Копнежът ѝ за един по-добър свят без омраза и войни, блика от всеки един неин тон, от всяко едно нейно послание. Тя бе посланик на любовта, която щедро раздаваше на света чрез музиката си. Любовта, от която тя имаше толкова голяма нужда.

През всичките си години на възход и падение, винаги и неотклонно, Шиниъд О’Конър изразяваше твърди позиции по теми с щекотлив и болезнен характер като правата на жените, религиозните догми, войната. Не щадеше с критиките си дори и Ватикана, папите и скандалите, често пъти разтърсващи Католическата църква, позовавайки се на хомосексуализма и сексуалните посегателства над деца.

Споделяше, че уважава религиите, но не изпитваше неприязън към етикетите за принадлежност. Причисляваше се към растафарианството. През 2017 г. О’Конър промени името си на Магда Давит, а след като прие исляма през 2018 г., прие и името Шухада Давит.

View post on Instagram
 


Ние обаче ще я запомним преди всичко с нейния талант. С гласът ѝ, който извира от сърцето ѝ. Глас от боговете. Не сме забравили песните ѝ. А онази, която я превърна в неземна икона, остава завинаги да пулсира в сърцата на всички нейни почитатели – песента, която така и остана единственият и най-голям хит на О’Конър през всичките години на нейната музикална тягостна кариера.

Nothing Compares 2 U ("Нищо не може да се сравни с теб") е песен, написана и композирана от Принс през 1990 г. и подарена на Шиниъд О’Конър. Певицата я оцветява в своята носталгична бленда и я превръща в емблема. Тя става една от най-слушаните балади от последното десетилетие на 20-и век, за да се превърне впоследствие в хит за всички времена.

Веднъж докоснал се до редкия ѝ, чувствен и лиричен тембър, оставаш покосен от нейната дълбочина и красота.

Меланхоличен, оцветен в тъжен копнеж, хипнотизиращ и божествено див. Във височините е силен, изящен, завладяващ, но и гневен, разтърсващ. Такъв е гласът на Шиниъд, отражение на самата нея, на нейната душевност – понякога нежна и фина, печална и деликатна. Друг път – вик на ранена птица, объркана, яростна – на себе си и на света.

С лице на обрулено цвете, посърнало в болката на самотата си. С лице, похитено от наркотици и самоубийствени мисли.

Зад гърба си певицата бунтар има четири брака. Майка е на четири деца и не крие от обществеността продължаващите спорове със семейството си за попечителство над тях. Спорове, които допълнително наливаха масло в огъня на нейното заболяване.

Днес изпълнителката, която изряза великолепните си коси, спускащи се на огромни букли връз раменете ѝ, за да докаже на света, че красотата не е във външността, а в душата, вече я няма. Но остава споменът за нейната житейска мъдрост, за дълбоката ѝ стихийност, за бунтарския ѝ дух. Дух, съкрушен от безчувствието и жестокостта на един безчовечен, озверял от алчност и материализъм свят.

Ще запомним Шиниъд и с нейните две големи, влажни, тъжни очи, помътнели от време и болка, смразяваща във великолепието си.

Четете още: Само на 56: Почина Шиниъд О’Конър