Когато волно или неволно заседнем в някакъв епизод от миналото си или пък в някаква роля, или поведението ни се определя от убеждения, които никак не ни помагат да живеем, както искаме, последиците от всички тези действия или бездействия се натрупват като снежна топка и в един момент могат да ни съборят като лавина на земята или да се озовем в задънена улица.

Изведнъж откриваме, сякаш сме в блато, където дори не мирише на живот. Най-често стигнем ли до тук, реагираме така:

Затваряме се за външния свят и започваме да чакаме ситуацията да отмине сама. Често обаче в такива случаи животът изтича, а блатото си остава. Движението е бавно, по инерция, в кръг, но все пак го има. Правим се, че проблем няма. „Всичко ми е наред, всичко е под контрол, моят живот е в моите ръце. Всичко е хубаво”. На пръв поглед проблеми сякаш няма.

Разсейваме се с много неща. Това е отлична тактика, която позволява да игнорираме своето състояние и случващото се наоколо. Това обаче е неуспешна стратегия, тъй като подобни действия най-често са малко ефективни и целесъобразността им по отношение на качеството на живота – съмнителна.

Тези начини на реагиране няма да ви помогнат да излезете от блатото. Разбира се, има и изключения. Но е наивно да се надявате на изключенията.

Какво да правите, ако сте осъзнали, че сте в блатото, че сте в безизходица и не знаете как да се измъкнете?

Първото нещо, което трябва да направите е да спрете да прахосвате силите си с изпълнението на много задачи, които ви спасяват от контакта със собственото ви състояние. Директно си кажете: „Стоп!”. И спрете да се движите по инерция. Останете в тишина. Заслушайте се в себе си. Разгледайте даденостите.

Възможно е да откриете, че повече съществувате, отколкото живеете. Сякаш сте проспали година-две, а може и десетилетие от живота си. Това осъзнаване може да бъде много болезнено. Но то е стъпката, която трябва да направите най-напред в правилната посока.

Така си кажете: изглежда съм в блатото. Заседнала съм и не знам какво да правя занапред.

Да, това ще е необходимо, трябва да си отговорите на следните въпроси: "Как се оказах тук? Какво направих, за да съм тук? Защо съм тук? За какво ми е тази ситуация в моя живот?"

Не е лесно да се отговори на тези въпроси. Понякога дори е неприятно. Но тези въпроси си струват изгубеното време. Освен това е полезно понякога да превключите вниманието си от въпроса какво на въпроса – защо? То е нещо като да се изчисти паразитният шум в музиката.

Непреживените чувства ни правят тежки, погледът ни мътен и ограничен, мисленето – инертно. След като макар и малко сте прочистили ума си, можете да включите и тялото си. Чувствата живеят в тялото и ги преживяваме само чрез тялото си. Чрез дишането, движението, гласа, насочване на вниманието към тялото си.

Методът, който знаете, че е най-подходящ за вашето тяло, когато искате да свалите напрежението, той ще ви разтовари и от негативните емоции. Така ще е „хигиенично” и за вас, и за околните. Преживяването на емоциите може да се сравни с почистване и пренареждане на дома, с изхвърляне на старите, неизползвани вещи. По-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Но пък направите ли го, ще ви стане леко, ще се почувствате свободни.

5. Изберете си посока

Задавайте си въпроси от серията: Какво искам? Накъде искам да се развивам? Но ако се питате по следния начин – искам, за да не се случва…това не е поставяне на посока, а по-скоро бягство. Просто превключете позитивно, ето как: какво искате, за да бъдете щастливи.

Посочените до тук етапи ще ви помогнат да се докоснете както до самата ситуация, така и до вашите очаквания, чувства, ограничения, ресурси и желания. Ще разберете взаимовръзките, ще видите посоката си и ще направите конкретните си стъпки.

Забелязвайте какво ви помага по този път и го засилвайте. Обръщайте внимание на онова, което ви пречи, за да не го правите. За всичко останало подходете творчески. И нека бъде прекрасен пътят ви!

Четете още: 8 сигнала, които показват, че сте заседнали в зоната си на комфорт