Как да разберете, че най-накрая сте срещнали Този, с когото ще доживеете „до щастливи старини“? Да обичаш като по филмите - сутрин препечени филийки със сладко от боровинки, да спите заедно лице в лице.

Как да го разпознаете и най-важното, така че и той да разбере, че вие сте единствената му, а не това хлъзгавото: „ти си много готин, но те харесвам само като приятел“.

Понякога срещаш човек - и всичко в него е красиво: и широките му рамене, и усмивката, и трапчинките по бузите, и ръцете са такива, че искаш да те прегръщат завинаги. Но просто нещата не стигат по-далеч от приказките: „вечерта беше прекрасна, благодаря“. И оставаш сама с грозни и тъжни мисли: какво ми е? Нали уж всичко ми е наред?

На първата среща двамата се смеят, усмихват се, той я изпраща до вкъщи и… изчезва. Може да сте изглеждали доста подозрително в неговите очи – ако си го заляла с интересите си, знанията, опита, амбициите и стремежите, с миналото си. Или пък с желанието да го плениш, да му угодиш, да го уловиш. Всяка ваша реплика е като пинг-понг: ако си изпуснеш "нервите" - ще пропилееш вечерта.

Понякога се оказва, че само за една среща научаваш толкова много за един човек, че той става като прочетена книга. Четете набързо, по диагонал. И ви става „всичко ясно“ за него (но и на него за вас). Особено, ако сте стоварили върху него или нея вашите очаквания по отношение на любовта и връзките.

Едно нещо ясно със сигурност: ние всички винаги лъжем на първата среща, дори когато в съзнанието си изглеждаме "по-истински от всякога". И затова толкова често после съжаляваме за собствената си откровеност – показваш цялата си душа си пред един човек и той...

Най-важното при първата среща не е да разкажете цялата си „медицинска история“ един пред друг, а да разберете статуса на човека - дали е свободен, или обвързан, както и да разберете физически колко ви е приятно да сте един до друг.

Точно за тази химия между телата става въпрос. Вбесява ли ви смехът му, отвращава ли ви миризмата му, дразни ли ви гласът му, не искаш ли спонтанно да се отдалечиш, за да - не дай Боже, той случайно да докосне ръцете ти? Защото ако нещо такова надвие, диалогът няма да работи и вие неволно ще търсите вратата с очите си и ще отговаряте на въпросите с такава откровена досада, сякаш разбърквате каша в чиния.

В секундата обаче, в която усетите, че го харесвате, започвате да бърборите безспир. Той се справя добре до последно, докато тя се преструва на човек, който е интересен на всички фронтове. За това, че тя може да бъде нормална той ще научи доста по-късно, само ако срещата се превърне във връзка. Ще позвъни ли той на следващия ден или след седмица? Не.

Боли, когато разбираш, че не си го впечатлила? Каква е поуката? Че ти все още си си нормална, но това изобщо не означава, че трябва да се харесваш на някой просто „по подразбиране“, защото си „принцеса”.

На първа среща най-често отиваме с тази мисъл: може този - другият, да се окаже смотан и смешен и ще трябва да продължим търсим щастие като за нас. Просто не е нужно да изпадате в депресия след такава несполучлива първа среща само, защото „надеждите ви не са се оправдали“. Тези „любови от пръв поглед“ от фирмите са като черни капани: малко хора са ги виждали на живо и са ги преживявали, но по някаква странна причина всички вярват, че те съществуват.

Много по-често на пръв поглед се среща само физическо привличане . Любовта – дълбоката, се случва много по-късно и най-често - при много неромантични обстоятелства ...