Каква е връзката между самотата и емоционалните зависимости? На пръв поглед тези две явления не са свързани, но един експеримент проведен през 70-те години на миналия век сочи към обратното…

Културата на индивидуализма, която превзе развитите страни, насърчи преследването на личните цели, независимостта и фокуса върху себе си. Когато тези ценности вземат връх, семейните структури претърпяват разпад, последван от атомизацията на индивида, в резултат от което хората са по-малко сплотени и склонни да се подкрепят. Практиките, наложени от пандемията (Covid-19) направиха това поведение социално желателно, което доведе до трайни поведенчески изменения и регресия в социалните умения на младите хора и създаде друга епидемия –епидемията на самотата.

Самотата и изолацията са заплаха за публичното здраве не само поради документирания ефект върху физическото здраве, но и защото предразполагат към емоционални зависимости. Пристрастяването може да се породи от физическа зависимост към наркотици или алкохол, както и емоционална зависимост към определени поведения като играта на хазарт. Една от най-разпространените зависимости на нашето време е пристрастяването към интернет и смартфони, които засягат приблизително 27% и 17% от световното население, според мета анализ от 2022 г.

Самотата, която влияе не само на тялото, но и на психиката

Един от първите научни експерименти, свързан с темата е „Парк за плъхове“, проведен през 70-те от канадския психолог Брус Александър. Александър и колегите му изследвали колония от плъхове, разделена на четири групи, на които е даден изборът да консумират разтвор на морфин или чиста вода. Първата група e поставена в парк за плъхове –среда с достъп до храна, колела за игра и място за социализация и чифтосване. Плъховете в тази група устояват на морфина и изявяват предпочитание към чистата вода. Втората група плъхове са изолирани в клетки през целия 80-дневен експеримент– те избират морфина пред чистата вода и приемат 19 пъти повече морфин от плъховете в парка. Третата група прекарва 65 дни в изолация, след което е преместена в парка. Тези плъхове продължават да приемат морфин, но само достатъчно ниска концентрация, за да не възпрепятства социализацията. Последната група плъхове прекарват 65 дни в парка, след което са поставени в изолация, при което започват да приемат количества морфин сходни с втората група.

Социалните мрежи, които ни правят все по-самотни

Експериментът демонстрира, че зависимостта не е изцяло причинена от наркотика или индивидуални особености –огромна роля играе средата на живот и удовлетворението от социалните връзки, като качеството е по-важно от количеството –съвременният човек може да има хиляди онлайн приятели, но да се чувства самотен поради повърхностната природа на връзките си.