Всички обичаме слънчевите лъчи и шоколадовия тен , особено на плажа. Неоспорими са ползите от слънцето върху здравето ни, стига да се спазват някои основни правила. В противен случай то забързва фотостареенето, нанася щети върху кожата , прави я повяхнала, суха и с неравен тен. Днес обаче, фокусът е върху едно малко по-различно въздействие на УВ- лъчите, а именно повишаването на риска от поява на бенки и рак на кожата. Според Американската Асоциация по Дерматология средно човек има между 10 и 40 бенки , като повечето от тях са безвредни. Нови бенки се появяват докато сме живи , а някои хора забелязват ,че броят им нараства значително след активния летен сезон, особено при по-дълъг и незащитен престой на плажа.

Какво трябва да знаем за бенките и рака на кожата и защо още има хора, които смятат, че е опасно да се премахват бенки?

В следващите няколко реда може да прочетете колко често трябва да посещаваме дерматолога си и изобщо какво трябва и не трябва да правим за да намалим риска от рак на кожата.

На първо място не всяко образувание по кожата е невус или бенка. Съществуват различни по вид доброкачествени лезии като невуси, хемангиоми, себорейни веруки , фиброми и др. С част от тях се раждаме , други се появяват под влиянието на някои фактори на околната среда като слънце , механична травма, а появата на трети е част от процеса на остаряване на кожата. Като дерматолог съветвам пациентите си да посещават ежегодишно специалист за т.нар дерматоскопски преглед, извършен със специален уред , който позволява да се видят детайлно спецификите на различните кожни образувания. При пациентите , които имат в семейството си случаи на рак на кожата е добре това да се случва на всеки 6 месеца.

За какво да следим вкъщи?

Има няколко основни критерия, които определят дали една бенка е ‘‘страшна‘‘ или по- скоро е козметичен дефект. Т.нар ABCDE правило е един лесен ориентир за пациентите , чрез който те могат да проследяват промяна в симетрията, границите, цвета, размера и еволюцията на едно образувание ,като евентуална такава трябва бързо да ги изпрати при дерматолог за окончателна диагноза.

Опасно ли е наистина премахването на бенките?

Сред пациентите отдавна съществува едно напълно неоправдано и излишно притеснение що се отнася до премахването на бенки . Специалистите използват различни методи за това , например замразяване с течен азот, хирургично изрязване или премахване с помощта на лазер , като метода на работа се избира според вида, размера , повърхността на образуванието както и оплакванията на пациента. Бързо-растящи , болезнени , кървящи лезии са съмнителни за някои видове рак на кожата като малигнен меланом , базоцелуларен или спиноцелуларен карцином и по правило се изрязват в определени граници и дълбочина , като последващото поведение се определя от хистологичния резултат , който дава окончателната диагноза. Премахването на определени лезии не само не е опасно , но понякога е животоспасяващо и пациентите трябва да са спокойни , че когато се спазват последните световни дерматохирургични указания, няма повод за притеснение.

Как може да намалим риска от появата на злокачествени новообразувания по кожата?

През последните години се пише и говори доста за малигнения меланом , който е най-злокачествения рак в човешкото тяло. Често срещани са още базоцелуларния и спиноцелуларния карцином , които макар и със значително по-добра прогноза също изискват определена терапия и понякога изискват хирургична намеса. Причините за появата на рак на кожата все още не са напълно изяснени. Категорична обаче е вредата от прекомерното излагане на слънце през годините. Малцина знаят, че кожата има способността да помни , или че изгаряния преди могат да бъдат причината за появата на рак на кожата след десетки години. Обикновено лезиите се появяват по откритите части на кожата , които са изложени на директна слънчева светлина, като по-уязвими са хората с по-светла кожа, светли очи и коса. Именно затова, специалистите препоръчват редовната употреба на широкоспектърна защита срещи УВ-лъчи не само на плажа , но и в ежедневието през по-слънчевите дни. Друг вреден фактор , който повишава риска от рак на кожата са т.нар солариуми или кабини за интензивно придобиване на тен. Поради голямата вреда , която нанасят върху кожата и процесите на стареене в някои държави вече са напълни забранени. Не на последно място е тютюнопушенето. Според последните медицински проучвания при страстните пушачи рискът от поява на спиноцелуларен карцином в областта на устните е 50 пъти по-висок поради канцерогенните токсини , които се отделят в дима. Опцията тук за пушачите, които по една или друга причина не се разделят завинаги с този вреден навик е, че съществуват т.нар алтернативни на пушенето продукти, т.нар. бездимни изделия, като тези за нагряване, вейповете и др. При тях няма процес на горене, и отделяните токсини са значително редуцирани – нещо, за което говорят и все повече изследвания и специализирани публикации относно тези алтернативни продукти. И все пак като лекар аз съветвам всичките си пациенти да имат пълно въздържане, което е за предпочитане. Кожата е най-големият орган в нашето тяло . Начина ни на живот се отразява на нейното състояние , здраве и поведение. Няма правилна формула , която да работи при всеки пациент, но определено стремежа към по-добър лайфстай е правилния подход към една по-млада , свежа и най-вече здрава кожа. А ние -дерматолозите сме на среща за правилните съвети и грижа.

За автора:
Илиана Георгиева е лекар по дераматология с богат опит в областта на клиничната и естетичната дерматология. Професионалните ѝ интереси засягат инжекционните процедури и лазерното подмладяване на кожата. В момента работи в естетична клиника Dr. Denkova Dermatology. Занимава се с диагностика и лечение на различни заболявания на кожата. Притежава официална диплома по дерматоскопия от Италия, както и сертификати за работа с енергийно-базирани устройства, също от Италия, поставяне на дермални филъри и ботокс. 
Илиана Георгиева е член на Български лекарски съюз и член на Европейска Асоциация по дерматология и венерология – EADV. Има участия в многобройни национални и световни конгреси и семинари в областта на кожните болести. 
Висшето си образование завършва в Медицински университет – София. Специализира една година в кожна клиника на УМБАЛ „Александровска“, след което продължава своето професионално израстване в Клиника по дерматология и венерология към Военномедицинска академия – София Притежава магистърска степен по здравен мениджмънт от Факултета по обществено здраве към МУ – София