Младият и отлично образован Венцислав Узунов, който изоставя процъфтяващата си бизнес кариера и международните си клиенти, за да се занимава с животновъдство сред живописната българска природа, е новият стопанин в деветия сезон на „Фермата“. След като завършва Природо-математическата гимназия във Варна, Венцислав учи книгоиздаване в Софийския университет и бизнес администрация в САЩ. Впоследствие създава успешна счетоводна ферма, която обслужва клиенти по цял свят. Времето му минава в полети между Европа, Азия и САЩ до деня, в който решава да направи рязък завой и да се върне към българската земя и с двамата си бизнес партньори и най-добри приятели създава ферма от нов тип. Мисията им е да произвеждат малко, но качествено и екологично чисто месо като алтернатива на продукцията от конвенционално отглеждани и угоени животни. В пролуката между снимките на предаването и грижата за животните и земята, той намери време да отговори на няколко въпроса.

-Изненада ли ви поканата да участвате във „Фермата”?

-Да, бях изненадан и ми трябваше време, за да осъзная, че съм поканен. Още повече време пък ми трябваше, за да приема поканата. Даже се почудих как продуцентите са се сетили за мен, защото аз не съм точно телевизионен човек. По телевизията гледам само спорт и новини. 

-Снимате активно в момента. Имате ли сценична треска? Как се чувствахте, когато застанахте за първи път пред камерата? Как се сработихте с Иван и Андрей?-Имам сценична треска и всеки който казва, че не се притеснява пред камерата, лъже. Мислех, че притеснението ще намалее с времето, но всеки път преди да започнат снимки, усещам пеперуди в стомаха. Нямам точна рецепта за преодоляване на сценичната треска, но Иван и Андрей много ми помогнаха. Останалите фермери също, с тях се сработихме чудесно.-Радетел сте на хуманното отношение към животните. То последна грижа ли е на днешните животновъди? Вашето семейство има ли домашен любимец?-Имаме две кучета, така че гледаме двама домашни любимци. За мен те са като част от семейството, колкото и клиширано да звучи това за някой. Настина гледам на кучетата си като част от фамилията. Не така гледам на кравите, които отглеждам, тях не ги усещам като част от семейството. А що се отнася до хуманното отношение към животните-аз избрах този път още преди 10 години, когато започнах да се занимавам със земеделие. Когато за първи път трябваше да се грижа за крави, затворени в един тъмен обор, твърдо реших, че това на е моят начин. Затова всички животни, които отглеждам, са свободно пасящи. А що се отнася до останалите фермери-не искам да правя генерализации. Не може да се говори общо за земеделците, всеки от тях сам решава кой път да избере. Ако иска бърза печалба, няма да се грижи за животните, както подобава. Ако обаче смята да се занимава с животновъдство дълго време и обича да го прави, ще се отнася към животните с внимание и грижа.  

-Жена ви как погледна на идеята за рязката смята в кариерата ви-от собственик на просперираща фирма в каубой? 

-Ние с жена ми се познаваме още от средното училище. Бяхме на 14 години, когато се срещнахме, така че двамата знаем всичко един за друг. Тя не се меси в моите бизнес решения, пък и аз гледам да не я натоварвам с работата си. Тя знае, че за бизнеса аз имам думата. Двамата си имаме доверие, изградили сме силна връзка и разчитаме един на друг. 

-Какво беше детството ви във Варна, как се насочихте към природо-математическата гимназия и доколко е важно едно добро образование за сегашната ви професия на животновъд?

-Като дете прекарвах летата на село при баби и дядовци, така че мога да кося, да събирам реколта, да се грижа за животни. Беше едно прекрасно време, както помнят всички набори-децата на 80-те и 90-те години на миналия век. Иначе съм роден във Варна и живеех едва на пет минути от плажа. Моята детска площадка бяха Офицерския плаж и втора буна. Моите учители са ми дали това, което ме е изградило като човек. Никога не съм учил строго специализирано животновъдство или пък земеделие. Благодарен съм на учителите и образованието, което съм получил, защото то ми е дало достатъчно, за да вземам точните решения.

-Учили сте в САЩ. Обмисляхте ли варианта да пробване да сбъднете американската мечта или винаги сте знаели, че ще живеете в България?-Никога не съм мислил да оставам да живея в Америка или пък някъде другаде в чужбина. Когато заминах в САЩ, твърдо знаех, че ще се върна и този момент настъпи, след като жена ми забременя с първата ни дъщеря. Можех да остана да поживея още малко в Америка, но никога не съм правил планове да стана емигрант завинаги.-А ако вашите две дъщери изберат живот в чужбина?-Ще ги подкрепя, макар да ми е тъжно, като гледам общуването между дядовци и внуци по скайп или друг електронен начин. Надявам се аз да не бъда такъв дядо. Но моите две деца са много разумни и отговорни и ако решат да търсят реализация в чужбина, ще имат моята подкрепа.

-Кое е вашето любимо мезе и кое никога не бихте дали на децата си?

-Мислил съм каква храна никога не бих дал на децата си, но смятам, че трябва да пробват всичко. Дори вредна храна нека пробват, но бих ги ограничил в количествата. Така че не бих ги спрял да хапнат каквото и да е, но ако реша, че нещо не е полезно за тях, бих ги ограничил. Не съм от родителите, които забраняват нещо да се яде. Често ми задават въпроса кое е моето любимо мезе и аз продължавам да нямам отговор на въпроса. Може да звучи клиширано, но моите мезета са ми като деца-как да избера любимо? Аз самия съм на периоди, в които редувам предпочитаните от мен мезета. В момента хапвам един телешки деликатесен салам. 

-Имате ли вече стратегия как да се пазите от напористи почитателки след като вече сте на екран в праймтайма?

-Стратегия нямам и няма как да имам. Почитателките трябва да имат стратегия как да разбият над 20-годишния брак и близо 30-годишното познанство със съпругата ми. Нуждаят се наистина от гениална стратегия, за да стигнат до мен.