Единайсет процента от българите никога не са ходили на годишен профилактичен преглед, показва национално представително социологическо проучване, проведено от агенция "Тренд". 

А това превърнато в хора означава, че около 600 хиляди души, по-голямата част от тях са под 30-годишна възраст, пренебрегват сериозно здравето си.

Всеки четвърти българин не провежда здравна профилактика всяка година. 

Резултатите от проучването показват още, че 66% от българите провеждат годишната си здравна профилактика при личния лекар, 9% – в здравно заведение чрез допълнително здравно осигуряване по линия на работодателя, а други 4% предпочитат избрано от тях здравно заведение, като заплащат за това със собствени средства. 

31% от участвалите в проучването дори не знаят какво включва здравната профилактика.

Според Иван Евстатиев от фондация Hub for Health, поръчител на изследването, българите редовно пренебрегват профилактичните прегледи. Причините обикновено са две - липса на достатъчно време или липса на достатъчно информация. 

А резултатът е много неприятен - редица сериозни заболявания се откриват в късен стадии, което от една страна увеличава средствата, необходими за лечение, от друга - намалява шанса за пълно излекуване. 

Според зам.-министърът на здравеопазването - доц. д-р Михаил Околийски, налагането на санкции не може да бъде работещ механизъм. Той сподели, че хората постъпват емоционално, когато става въпрос за решаването на проблемите със здравето им. Затова пред министерството, БЛС и личните лекари стои задачата да привлекат хората към това да си правят редовни профилактични прегледи. 

И въпреки че средствата за извънболнична помощ са увеличени, все още има какво да се направи по темата със скринингите и профилактиката.

„Огромен процент от българите не знаят какво включват профилактични прегледи. Практиката ми показва, че когато успея да убедя пациентите си да направят профилактичен преглед, те са учудени колко голям е пакетът от изследвания, които им се полагат. Но увеличението на процента на профилактичните прегледи не зависи само от лекарите. Пациентите трябва активно да се включат и сами да търсят своя личен лекар.", заяви д-р Николай Брънзалов, зам.-председател на УС на БЛС.

Какво включват профилактичните прегледи?

Всички здравноосигурени лица над 18-годишна възраст – жени и мъже, имат право на един задължителен профилактичен преглед годишно. 

Той се осъществява от общопрактикуващия (личния) лекар и включва: анамнеза и подробен статус, изчисляване на индекс на телесна маса, оценка на психичен статус, изследване на острота на зрение (ориентировъчно, без определяне на диоптри), измерване на артериално налягане, електрокардиограма (ЕКГ) и изследване на урина с тест-ленти в кабинет за: протеин, глюкоза, кетонни тела, уробилиноген/билирубин, pH. 

Оценката за риск от развитие на захарен диабет се осъществява на всички лица над 18-годишна възраст по FINDRISK (Въпросник за риск от развитие на захарен диабет в следващите 10 години). Оценката се определя на базата на показатели от анамнезата и обективното състояние на пациента, определени по време на профилактичния преглед, и се оценява в точки.

Останалите изследвания, включени в обема на профилактичния преглед са в зависимост от възрастовата група. За жени и мъже от 20- до 65-годишна възраст са предвидени редица изследвания, сред които пълна кръвна картина, АСАТ, АЛАТ, креатинин, урина и др.

Жените над 30 г. имат право ежегодно на мануално изследване на млечни жлези, а тези от 30 до 50 г. и на ехографско изследване на млечни жлези, веднъж на 2 години. Веднъж на три години за жени на възраст от 30 до 40 г. са предвидени ежегодни гинекологични прегледи с вземане и изпращане на материал за цитонамазка. За жени от 50 до 69 г. е включена и мамография на млечни жлези, веднъж на 2 г. 

Мъжете над 50-годишна веднъж на две години имат право на безплатно изследване на туморен маркер на простатата, познат като PSA. 

Оценка на сърдечно-съдовия (СС) риск по SCORE системата се извършва при профилактичен преглед на всички мъже ≥ 40 г. и ≤ 65 г. и жени ≥ 50 г. и ≤ 65 г., които нямат сърдечно-съдови заболявания (ССЗ), диабет или хроничната бъбречна недостатъчност (ХБН).

Резултатите от проведените профилактични прегледи и изследвания на ЗОЛ над 18-годишна възраст, се отразяват в „Карта за оценка на рискови фактори за развитие на заболяване“, включена в медицинския софтуер на лекаря.

Често по време на профилактичен преглед или скрининг се откриват заболявания в начална фаза, които след това могат да бъдат напълно излекувани, казват специалистите. Затова бъдете отговорни към своя живот и към здравето си. 

За съжаление България се нарежда доста напред в класацията за ранна смърт, особено при мъжете. Продължителността на живота при силния пол е под 70 години, а точно на тази възраст животът тепърва започва - в други европейски държави.