%26format%3Dwebp&w=3840&q=75)
Двойка, която е била женена от близо седем десетилетия, прекарва последните дни от живота си заедно, държейки се за ръце в болница в Тенеси.
Вирджиния и Томи, и двамата на 91 години, остават неразделни един до друг, осъзнавайки, че това са финалните мигове от живота им.
Томи Стивънс издъхва на 8 септември на 91 години - ден преди 69-ата годишнина на двойката. Девет дни по-късно го последва и съпругата му Вирджиния. Когато разбраха, че са настанени заедно, в една и съща стая, един до друг, "и двамата светнаха", разказва Карън Кригър, дъщерята на двойката, пред VUMC Voice на Медицинския център на университета Вандербилт.
"Той беше буден, когато мама влезе при него", споделя Крийгър за баща си. "Очите му бяха отворени. Той не общуваше много - само с лек шепот. Но знаеше, че тя е там и че ще бъде точно до него. През цялото време, от момента, в който тя бе настанена до татко, те не спряха да се държат за ръце", добавя тя.
Томас Стивънс и Вирджиния Маккарем са родом от Кингспорт, Тенеси, и са се запознават в гимназията. По-късно двамата посещават университета в Тенеси и се женят на 9 септември 1954 г. Томи започва кариерата си като транспортен мениджър в Burlington Industries, след като служи като първи лейтенант в армията на САЩ. По-късно той основава Distribution and Transportation Services, Inc. Вирджиния работи към работата на съпруга си в DTS, но е и активна в местната църква, училище и граждански групи.
Томи и Вирджиния живеят в Мемфис, където се раждат и израстват двете им деца - Карън и Грег. След пенсионирането си двойката се премества във Франклин, за да бъде близо до децата и внуците си.
В напреднала възраст Томи е диагностициран с болестта на Алцхаймер. Тогава той е приет в отделението за грижи за паметта в дома за възрастни хора. С него е приета и съпругата му, за да бъде близо до него. Скоро след това бива прехвърлен в Медицинския център на университета Вандербилт. Томи започва да страда от аспирационна пневмония и сепсис, които причиняват затруднено дишане и опасно ниско кръвно налягане. Състояието му налага той да бъде преместен в Отделението за палиативни грижи, където се установява, че по-нататъшно лечение вече не е възможно.
В същия ден, в който Томи е откаран в болницата, Вирджиния пада. Приета е с шест счупени ребра, фрактура на гръбначния стълб и травма на бедрото в травматологичното отделение на същата болница, в която е и съпругът ѝ. Докато децата на двойката обикаля напред-назад между Томи в Отделението за палиативни грижи и Вирджиния в интензивното отделение за травми, екипът на болницата решава да събере двамата съпрузи, като първо настанява Вирджиния в стая до тази на Томи, но впоследствие я мести на легло, поставено непосредствено до него, за да може Вирджиния да бъде до партньора си, за да му осигури комфорт и спокойствие и на двамата. "Знаете ли, това ми помогна много“, казва Вирджиния пред VUMC Voice. "Това просто ми даде спокойствие, че няма да се налага да се тревожа за него. Той щеше да бъде с мен."
Снимка, направена от семейството, показва Томи и Вирджиния, държащи се за ръце от болничните си легла.
"Успяхме да се съсредоточим върху двамата едновременно, вместо да се притесняваме да тичаме напред-назад", спомня си Крийгър. "И най-важното за нас беше, че бяха заедно", допълва тя.
Д-р Мохана Карлекар - медицински директор на програмата за палиативни грижи за възрастни в медицинския център в Тенеси, си спомня как Вирджиния държала съпруга си за ръката, докато били в болницата, и нежно му шепнела. "Тя успя да ми каже в понеделник, че е в мир със случващото се и искаше да бъде там до края с него", добавя Карлекар пред VUMC Voice.
"Наблюдавах как госпожа Стивънс се шегува с внука си, а внукът и внучката ѝ на свой ред ѝ отвръщат със закачки, хранеха я с кисело мляко и ѝ даваха напитки, всички просто се радваха на компанията си", разказва още д-р Карлекар. "Това ми напомня как всеки от нас трябва да не забравя, че отделянето на време за близките и най-скъпите хора на сърцето, може да има толкова голямо въздействие и че трябва да го правим по-често."
Вирджиния остава плътно до Томи, заедно с децата им, когато той издъхва. След това е изписана от болницата. Отива си, заобиколена от семейството си, на 17 септември. "Каква любовна история", гласи некрологът на Вирджиния. "В живота, в смъртта, във вечния живот. Заедно."
)
&w=3840&q=75)