Днес имаме удоволствието да си поговорим с пътешествениците Венета Писарска и Максим Бехар, които въпреки натоварения си график, предприеха предизвикателството да поставят на пауза ангажиментите си тук и просто да тръгнат по пътя Камино. Наистина ли това магическо място променя мирогледа и как може човек да бъде подготвен за приключението, разказват специално за читателите на Woman.bg:

- Здравейте, Венета и Максим, пътешествието ви се превърна не просто в разказ, а в цяла книга - „Пътят Камино. Бързо, лесно и за удоволствие“. Как ангажирани хора като вас предприемат начинанието да оставят всичко в България и да поемат по този път? Живеем в забързан свят и за мнозина подобно приключение е почти невъзможно. 
Венета: Общото възприятие за Камино е, че това е някакво свръхчовешко изпитание, на всяка цена трябва да страдаш, да те болят краката, да ти тежи раницата и какво ли не още. Написахме тази книга, за да покажем едно друго Камино – бързо, лесно и за удоволствие. Едно прекрасно пътуване, на което срещаш много хора, тръгнали по Пътя с различни мотивации и търсейки различни вдъхновения. Едно пътуване, което за нас беше прекрасно изживяване, свеж въздух в забързаното ежедневие и една нестандартна, но изключително зареждаща почивка. В книгата описваме различните маршрути, даваме примерни отсечки предложени така, че да може да се дозира ежедневното натоварване и да можеш на следващия ден да се събудиш и с удоволствие да поемеш новата отсечка. 
Максим: Истината е, че ние изминахме минималната отсечка, която се изисква за получаване на официалните сертификати, не само защото е минимална, а просто защото нямаме време. И двамата работим по 16-18 часа всеки ден и се радвам, че отделихме две пълни седмици за това невероятно изживяване. Срещахме хора като нас, които му бяха намерили начина: извървяваха Камино на части, в един момент едни 150-200 км, на следващата година, тръгват от там от където са спряли предходната и извървяват още толкова, и така до края. Така целият път се накъсва и може да се извърви на няколко пъти, с почивки между тях. 
Уникалното е, че отсечките са много добре обозначени и оборудвани. Те предлагат всички удобства, както откъм хотели, къщи за гости и страноприемници, така и обществени перални, ресторанти, крайпътни ханчета, так, че въобще не е необходимо човек да се товари с багаж. В книгата описваме и как пристигайки на място установихме, че авиокомпанията ни беше загубила багажа и намирането и доставката отне още два дни. Ние просто решихме да тръгнем, снабдихме се с по една четка за зъби, тениски и бельо и потеглихме. Единият куфар така и си остана неотворен до края. В книгата ще намерите практични съвети за абсолютно всичко необходимо за това пътешествие и не случайно нашият добър приятел и прекрасен журналист Георги Милков я нарече „Учебник по Камино“.

- Колко време ви отне пътешествието и Пътят Камино наистина ли променя възприятието ни за света?  
Венета: Нашето пътешествие по пътя Камино беше 10 дена, но останахме още два дни в Сантяго де Компостела. Изминахме около 140 км по най-стария и най-известния т. нар. френски път, който общо е 890 км. Ние извървяхме последната отсечка, от град Сария до Сантяго де Компостела. Камино наистина променя възприятието ти за света, ако си подготвен за това и се отдадеш на преживяването. Истина е, че този път те прави някак си по-добър човек, по-внимателен към другите, намалява темпото и те кара да се замислиш за много неща, за които в ежедневието нямаш време. Пътят ти неизбежно се преплита с Пътищата на много хора с различни съдби и различни мотивации. Част от приключението е свързано със споделянето, с това, че преодоляваш нещо с малки стъпки всеки ден и накрая достигаш до целта. Друго нещо, за което неизбежно си даваш сметка, това е колко излишни неща носим със себе си, в пряк и преносен смисъл, и колко малко му трябва на човек, за да бъде щастлив. Изобщо по пътя неизбежно изхвърляш всичко, което е в повече. Това също е част от промяната.

- Момент или фраза, които са останали в съзнанието ви и винаги ще свързвате точно с това приключение? 
Максим: Пред последния ден ни заваля дъжд и ние се скрихме под един навес, за да можем да си извадим дъждобраните. И там, в този навес много хора бяха спирали и се бяха подписвали, оставяли свои мисли и насърчения. Там, една мисъл привлече вниманието ни и тя беше: „Краят винаги е хубав. Ако все още не ти е хубаво, значи още не си достигнал края.“ Освен това обаче всяка една среща с нови приятели по пътя остави незабравими спомени и с много от тях продължаваме да си пишем в социалните мрежи и до днес. И накрая, както често казвам след като се върнахме Камино е най-прекрасната социална мрежа, която човек може да има в наши дни. 

- Както в живота досега, така и по пътя Камино – вие сте винаги ръка за ръка. Какво беше въздействието на това място върху вас като едно цяло? 
Венета: Магическо. Ние сме хора, които сме свикнали да пътуваме, но това беше едно нестандартно наше взаимно преоткриване. Имахме време и възможности да говорим за много неща и теми, за които не ни остава време в нормалното ни ежедневие. 

- Какво бихте казали на всеки, който би поел по Камино де Сантяго, възможно ли е човек да бъде подготвен за това приключение?   
Максим: Човек може да се подготви за това, че ежедневно ще преодолява някакво препятствие. Въпреки, че не е необходима кой знае колко специална подготовка, особено ако човек е прочел внимателно нашата книга. Но какво ще открие по своя Път и какво ще вземе със себе си, това е част от магията на това Пътуване и за това не можеш да се подготвиш. Но си струва непременно всеки да опита. Защото Камино наистина може да се измине бързо лесно и за удоволствие…