Ако човек постоянно отлага нещо за по-късно, вярвайки, че може да го направи по-добре, това се нарича „синдром на отложения живот“. Именно този снидром ни пречи да живеем тук и сега. 

За да направим нещо сега, трябва да преодолеем страха от неуспеха, неувереността, а понякога и мързела. Ако не успеем, може да изпаднем в дълбока депресия, казва в интервю психологът Александра Малахова. 

Хората, страдащи от синдром на отложения живот, обикновено се отнасят към настоящето като към чернова. Те са убедени, че ще дойде по-добър момент, в който всичко ще стане много по-добре. Този момент обаче все не идва. 

И човек не се чувства активен автор на това, което му се случва. Той не може да започне да живее, да действа, да изпълнява своите желания и нужди. 

Най-често причината за това е страхът да продължим напред и да направим грешки, казва психологът. 

Специалистът подчертава, че подобни страхове често идват от детството ни. Например, ако родителите постоянно са правили нещо за детето, не са му позволявали само да прави много неща, в по-зряла възраст то не смее, няма опит и го е страх да не сгреши. Затова и никога не започва. 

Това обаче води до неудовлетвореност, която впоследствие може да причини депресия, неврози и други разстройства, дори да доведе до разрушаване на отношенията с близките. 

За да се справите със „синдрома на отложения живот“, психологът съветва да се опитате да станете обикновен жив човек, който осъзнава, че е нормално да бъде несъвършен. 

Трябва да работите върху страха от грешки, да си позволите да правите грешки и да бъдете спонтанни. Важно е да започнете да действате, да опитате да направите нещо ново, обобщава Малахова.