Децата са най-гоямото богатство в нашия живот. Освен че ни правят много щастливи обаче, понякога се случва мъничко и да ни поядосат. Често пъти в яда си изпускаме нервите си и решаваме да ги накажем. Но дали това е правилното решение?
Да си представим следните ситуации. За първи път синът ви ви лъже. Или разбирате, че се е сбил в училище. Или пък дъщеря ви яростно ви отказва да измие чиниите въпреки обещанието си да го направи. Всички тези постъпки, естествено, са способни да ви извадят от равновесие, което да ви принуди да преминете към... наказание. Това ли трябва да бъде правилната реакция на един родител при подобно поведение от страна на детето му? Детският психолог Наталия Перфилиева споделя пред Wday.ru за десет вида наказания, които не само няма да дадат необходимия ефект, но и ще нанесат тежки последици и травми върху психиката на детето.
)
1. Физическо наказание
Удрянето на дете е недопустимо, макар и в днешни времена, за жалост, да не липсват родители, за които изразът "шамарено възпитание" да звучи като нещо нормално. Ръката на родителя е създадена за подкрепа, любов, топлина, обич. Но не и за физическа болка. Това е обидно, унизително и подкопава доверието на детето в родителите му.
Последици: Момичетата, които са били бити от бащите си, много трудно изграждат семеен живот с мъж. Момчетата пък от своя страна са принудени да се борят със скритата в себе си агресия. В Съединените щати има редица проучвания за пряката връзка между физическото наказание и промените в сексуалната ориентация.
2. Мълчание, игнориране
Има родители, които наказват децата си, като спират да говорят с тях, правейки се, че не ги забелязват. Не отговарят на въпроси и молби, сякаш детето не съществува. Това е любим метод на някои възрастни, с който искат да покажат, че този, който е сгрешил, спира да съществува за тях. Това е много удобен начин да не хабите енергията си за обяснение. Колкото и родители да защитават този метод обаче, игнорирането е дълбока обида за малкото дете. Пораствайки, то помни тази тишина до края на живота си.
Последици: Игнорирането показва емоционално отхвърляне от страна на родителите - личността на детето е, така да се каже, „изтрита“. Родителите намаляват самочувствието му, учат го да не обича себе си, правят го психологически слабо и уязвимо. Такива деца по-късно израстват като хора, които трудно взимат решения сами.
)
3. Викове и остри думи
Всички сме хора. След тежък работен ден внезапно откриваме, че детето не е направило домашната си работа, прекарвайки целия следобед пред компютърните игри. Изморени след работния ден, това е напълно достатъчно, за да загубим и последната капка контрол над себе си и да избухнем в нервна криза, отправяйки викове и остри думи към детето си. Важно е обаче да запомните, че крясъците няма да му помогнат да осъзнае грешката си, а дори напротив - ще го уплашат и травмират. Не забравяйте, че когато крещите, детето не чува какво му казвате. То просто се страхува. Често пъти говоренето на висок тон към детето може да предизвика или крясъцивзнак на защита отнегова страна, или по-лошо - състояние на ступор и вцепененост.
Последици: „Звуковият“ натиск върху детето със сигурност ще се прояви в поведението му спрямо другите - то ще стане раздразнително, плахо, затворено в себе си, асоциално, или напротив - избухливо, гневно, раздразнително, агресивно. В зряла възраст такова дете ще отхвърля и мрази себе си, спомняйки си всички грозни епитети на крещящия срещу него родител. В крайна сметка всеки човек възприема себе си така, както родителите му са го наричали като дете.
)
4. Публично оскърбление и наказание пред свидетели
Има случаи, в които родителите могат да прибягват до публично наказание поради вътрешно чувство на безсилие и невъзможност на самоконтрил. "Вижте какво лошо дете имам" - такава фраза често може да бъде изречена в момент на родителски гняв. Целта на такова „публично унижение“ е да предизвика чувство на срам у детето, което ги е ядосало. В резултат на това то започва да мисли, че вече няма защита под формата на родител. Не можете да се карате на дете пред учителя, класа или друго дете. Нека се извини, ако е виновно, но никога не го унижавайте с публично назидание. Детето трябва да знае, че вие сте човекът, на когото може да разчита в труден момент и който винаги ще протегне ръка да му помогне. Обяснете му със строг, но спокоен тон в гласа, че не е постъпило правилно, но го направете у дома.
Последици: Такива наказания често причиняват дълбока психологическа травма. Те абсолютно не дават правилна оценка на случващото се. Детето ще загуби доверието в родителите си, помнейки подобни ситуации през целия си живот. Ще се страхува от публичност, общуване с хора и ще страда от социопатия.
)
5. Наказание с труд
"Ако получиш лоша оценка, ще прочетеш сто страници", "Закъснял си за училище - четеш поезия", "Ако не изведеш кучето на разходка, ще измиеш подовете на целия апартамент". Звучи ли ви познато? Ако да, спрете веднага. Ако сте научили първокласник да чете книга под напрежение и като наказание, ако тази дейност се е превърнала в негативно преживяване за него, тогава той никога няма да обича книгите. Ако домакинската работа за него е изкуплението за лошо поведение, тогава е малко вероятно детето някога да ви предложи помощта си у дома. Всичко, с което наказвате, трябва да бъде доброволно. Детето няма да ви прости! С подобни наказания вие му отнемате радостта. Радостта от четенето, радостта от чистата стая, радостта от поезията...
Последици: Подобни наказания могат да засилят негативното отношение към труда, ученето и четенето за цял живот. Ето как хората стават безотговорни и мързеливи.
)
6. Наказание заради добро дело
Това е най-обидното нещо за едно дете. Нека си представим следната ситуация: малката Мими се научава в детската градина да изрязва кръгове с ножица и да прави апликации от тях. Вместо хартия Мими намира у дома нови тапети. И решава да създаде от тях красива полянка с маргаритки за картичката за майка си на 8 март! С гордост и топлота момиченцето носи този подарък на майка си... Но, какво се случва... вместо топла прегръдка и добра дума, в отговор малката Мими чува крясъци и ругатни, завършващи с наказание в ъгъла. Тази болка ще остане дълго време в душата на крехкото дете. По-вероятно дори завинаги.
Последствия: Подобна реакция от страна на родителя може да предизвика силно детско недоволство и объркване у детето. Това внедрява в него нежелание да дава, да дарява, да носи радост, да се занимава с творчество и креативност.
)
7. Изолация, заключване в стая
Често, за да спрат продължителната истерия на детето, родителите го затварят в стаята, банята или кухнята. Детето продължава да плаче и да крещи, но скоро се успокоява и дори заспива. Мили родители, мъничето е просто уморено, уплашено и имащо нужда от топлина и прегръдка. Това не е метод за възпитание, а много погрешна постъпка от ваша страна спрямо последствията. Също така не трябва да забравяме за индивидуалните различия на децата. Ако дете, склонно към клаустрофобия, бъде изолирано, такова наказание се превръща в най-жестокото мъчение и може да предизвика нервен пристъп.
Последици: Затворените врати и изключените светлини ще преследват детето дълго време. Вследствие на подобна реакция то може да развие фобии и неврастения. Другата страна на последиците от такова наказание е честата проява на негодувание и бунтарство.
)
8. Лишаване от необходими неща
Лишавате детето си от чист въздух, от обяд или вечеря, от вещ, която се изисква в училище, или от топло яке за зимата, от колело или рожден ден на негов съученик. Всичко това са все неща, които доставят радост на децата и забраната им като вид наказание може само да окаже пагубни последици както върху физическото, така и върху психическото състояние и развитие на малкия човек.
Последици: Бъдете справедливи към децата. Не злоупотребявайте с подобни наказания. Децата се озлобяват и обвиняват родителите си за всички свои провали.
%26format%3Dwebp&w=3840&q=75)
9. Ти вече не си приятел с това момче!
Такива наказания или заповеди са много разстройващи за всяко дете. Ако имате причини да изолирате детето си от друго дете, трябва да имате основателна причина за това. Най-лошо е да забраните на наследника си да играе с приятелите си.
Последици: Обтегнати отношения с родителите.
)
Изхвърляне, чупене
Детето ви е направило нещо нередно. Изпаднал в гняв, родителят взима играчката, която му е подарил на рождения му ден, и я хвърля през прозореца, счупва наполовина парния локомотив, подарен за имения му ден. Или взема телефона му с думите: „Ще го дам на братовчед ти". След тези думи братовчедът за миг се превръща в омразен враг. А родителят - в чудовище. А онзи безжалостен полет на играчката през прозореца ще остане в паметта на детето може би цял живот. Запомнете - вашата отговорност е да дарявате детето си с любов, разбиране, внимание и радост, да отделяте винаги време за него. Не можете да наказвате с негативни действия детето си, като разрушавате любимите му неща.
Последици: Обезценяване на приятните и сантиментални моменти. Вменяване на ниско самочувствие, агресия и завист.
)
&w=3840&q=75)
