Бижутата са били желан и любим атрибут за мнозина в продължение от далечни времена до днес. Владетелите мечтаели да се сдобият със специални скъпоценни камъни за короните си и вярвали в техните магически лечебни сили. От тях пък често искали да се възползват варварите, които от своя страна отнасяли със себе си искрящите съкровища.

От древни времена хората се опитвали да намерят универсален амулет, който едновременно да служи както лек за различни болести, така и като талисман, носещ успех и късмет на притежателя си. Често откривали това чудотворно лекарство в камъни, които били не само полезни, но и красиви. 

Те показвали статута на собственика си, но докато някои от тях оказвали благотворно влияние, други излъчвали отрицателна енергия. Разгадаването на скритата способност на камъка трябвало да стане чрез проба и грешка, което понякога имало ужасни последици. Надникнахме назад във времето към пет от най-мистериозните и желани бижута по света, въпреки тяхната прокълната история.

Рубинът Черният принц

Рубинът Черният принц всъщност не е нито черен, нито изобщо рубин. Смята се, че скъпоценният камък е добиван от Кух-и-Лала - известните мини Бадахшан Балас Рубин, в днешен Таджикистан. Първото споменаване за него датира от 14-ти век, когато е откраднато от принц Абу Саид - господар на мавританското кралство Гранада, от Дон Педро - жестокият владетел на испанска Севиля. Според легендата Саид възнамерявал да се предаде на Дон Педро, когато превзел Гранада, но съдбата решила друго. През 1366 г. кралят приел принца и цялата му свита, за да обсъдят условията за неговото предаване, но вместо това ги примамил в капан и ги убил хладнокръвно. След като претърсил тялото на Саид, Дон Педро намерил голям червен скъпоценен камък с размерите на яйце и веднага го взел за себе си като подарък. 

Скоро след това Хенри от Трастамара обявил война на Кастилия за правото да управлява страната. Дон Педро, от своя страна, трябвало да влезе в съюз с Едуард от Уудсток, известен още като Черния принц. Бунтът бил потушен успешно и Черният принц поискал рубина в замяна на услугите, които бил оказал на Дон Педро.

Смятало се, че бижуто е погълнало бруталното убийство и е станало прокълнато, носейки постоянно неприятности и бърза смърт на собственика си. По-късно легендата за бижуто била забравена и то става част от шлема на Хенри Кастилски, подобно на множество други рубини, сапфири и перли. Странно е, че когато влизал в битка, царят печелел победа след победа, като по този начин сякаш неутрализирал проклятието, което някога било наложено. Оттогава скъпоценният рубин Черният принц официално преминал в ръцете на британското кралско семейство. Поставен е в короната, където и до днес се смята за най-важния камък.

Диамант на надеждата

Диамантът на надеждата, известен още като Сърцето на океана, е един от най-скъпите камъни в света, който има уникален тъмносин цвят, тежи 45,52 карата и е изрязан във форма на възглавница. Първоначално е намерен в средата на седемнадесети век в Индия от известния френски търговец Жан-Батист Таверние и изнесен нелегално от страната. Учените смятат, че приблизително от 11-ти век камъкът е служил като неразделна част от ритуалните обреди на местните жители и е бил поръсен с човешка кръв в продължение на четиристотин века, а след това с животинска кръв за още половин век. До началото на 16-и век диамантът е поставен в храм и инкрустиран в челото на статуя на богинята Сита, а след това е откраднат и поема пътя си към Европа. Според разказите той носел след себе си чумната епидемия. Мнозина били твърдо убедени, че всичко това са последици от ужасните ритуали от миналото и затова диамантът започнал да се смята за прокълнат.

Последният официален собственик на Сърцето на океана бил светската личност Евелин Уолш Маклийн, която категорично отричала той да носи нещастие и гордо пазела този безценен камък в колекцията си. Едва сега, ако внимателно прочетем нейната биография, ще разберем, че животът на тази жена е бил пресечен от мрачна серия нещастия - многобройни смъртни случаи, безкрайни сълзи и големи провали постоянно я преследвали. За всичко ли е виновно съкровището? Можем само да гадаем... 

След смъртта на Евелин Маклийн всичките ѝ притежания, включително камъкът, били предложени на търг, където диамантът на надеждата бил закупен от Гари Уинстън и дарен на института Смитсониън през 1958 г. Днес съкровището е изложено в Музея по естествена история към Смитсоновия институт във Вашингтон, но никой не смее да се доближи до него...

Диамантът Хортензия 

Един от най-красивите розово-коралови диаманти с тегло 20,53 карата, шлифован във формата на петоъгълник, дълго е принадлежал на Луи XIV, поради което получава прозвището си "Кралят Слънце". По-късно той става собственост на Бурбоните, а в списъка на кралските скъпоценности за 1691 г. заема почетно трето място сред останалите деветнадесет най-големи диаманта. Но всичко се променило след Великата френска революция, по време на която кралските бижута били конфискувани и започна тотална инвентаризация на богатството на кралския дом. Цената на диаманта се оказала не толкова висока, колкото първоначално било планирано поради дефект под формата на малка пукнатина, минаваща от ръба на пояса почти до кулета, но въпреки това този камък не станал по-малко красив.

По-късно преминал в ръцете на дъщерята на виконт Александър дьо Богарне - Хортензия Жозефина, която след това става доведена дъщеря на Наполеон Бонапарт. През 1801 г. момичето е омъжено за Луи Бонапарт, който по-късно става крал на Холандия. Но въпреки всички усилия на Хортензия да стане любима жена на съпруга си, бракът ѝ се оказал нещастен. Съпрузите не се разбирали и само се престрували, че всичко е наред с тях. Говорело се, че камъкът поглъща като гъба всички лични нещастия на кралицата и затова се превърнал в едно от най-опасните бижута от този вид. През 1830 г. е откраднат, но скоро е намерен и изпратен в Лувъра, където продължава да блести с розово-оранжевия си оттенък, плашейки момичетата, мечтаещи за хармоничен семеен живот.

Звездата на Азия 

Мистериозната звезда на Азия е един от най-големите сапфири в света и има редки отразяващи свойства във формата на звезда. Открит е в мините на Могок в Мианмар, но историята на произхода му има много тайни и мистерии, отговорите на които все още не са напълно разгадани. Според древна легенда крал Мандалай издал заповед, според която всички скъпоценни камъни, открити в мините на неговата страна, автоматично ставали негова собственост. Това довело до лишаване на пазара от много съкровища за дълго време. Но, разбира се, дори под страха от собствената си смърт, някои миньори внимателно разбивали камъните и тайно ги транспортирали до индийските търговски пунктове. Едно от тези съкровища, които били продадени на пазара, била Звездата на Азия. Търговецът разказвал чудесна легенда за това бижу, за което се предполагало, че принадлежало на самата кралица Махараджа на Джодхпур и следователно, благодарение на богатата си история, то било практически безценно.

През 1961 г. камъкът бил купен и бързо се озовал в института Смитсониън. По-късно става известно, че историята, разказана от продавача, се оказала най-често срещаната измислица с цел оскъпяване на продукта. Но въпреки това днес най-красивият камък се съхранява в Смитсонианския природонаучен музей и не оставя шанс да остане незабелязан от посетителите. Казват, че ако си пожелаете нещо, докато гледате тази отразяваща "звезда", то със сигурност ще се сбъдне.

НОВИНИ

Автор Теодор Муховски

Кои са полускъпоценните камъни, които ни носят здраве, любов и късмет

Автор Теодор Муховски

Диамантът Тифани 

Същият този жълт 287,42-каратов диамант Тифани, който само четири жени в света успяват да носятт, се смята за един от най-големите по рода си. За първи път е открит в диамантената мина Кимбърли в днешна Южна Африка през 1877 г. и е придобит от основателя на Tiffany & Co. Чарлз Луис Тифани година по-късно за 18 хиляди долара. Невероятно красивият камък е изсечен от гемолога Джордж Фредерик Кунц, който му придава форма на "възглавница", благодарение на което съкровището получава особено излъчване.

За първи път е носен от Мери Уайтхаус на гала прием през 1957 г. През 60-те години на миналия век диамантът попада в ръцете на дизайнера на бижута Жан Шлумберже, който създава огърлицата Ribbon Rosette, гледаща ни от плакатите на легендарния филм "Закуска в Тифани" с Одри Хепбърн. През 2019 г. той е носен от Лейди Гага по време на Оскарите, а три години по-късно жълтият диамант се озовава и върху деколтето на Гал Гадот, която изиграва ролята на Линет Риджуей-Дойл във филма "Смърт край Нил". 

Всъщност магическият ореол около този диамант не се крие в нищо специално, а в неговата история и в копнежът на хиляди жени да го притежават заради неподражаемото му обаяние и блясък, с които той дарява всяка своя притежателка.