Нидерландската компания “Спейсборн Юнайтед” се е заела с доста трудна задача - да намери начин за зачеване на човешко бебе в Космоса.

 “Тъй като човечеството се превръща в мултипланетарен вид, трябва да се научим да се възпроизвеждаме и извън Земята”, смята създателят и главен изпълнителен директор на фирмата д-р Егберд Еделброк. Но създаването на дете извън земната орбита, може да крие сериозни рискове.

Бременността би могла да бъде прекъсната от вредното въздействие на космическата радиация, възможни са и потенциални промени в структурното формиране на човешките ембриони в безтегловна среда. 

Замисълът на д-р Еделброк и неговия екип е процесът на естествено зачеване в Космоса да бъде изцяло пропуснат, тъй като от етична и медицинска гледна точка това не е добра идея. Затова учените стигат до заключението, че единственият друг възможен вариант е да се създаде космическо инвитро, което те наричат асистирана репродуктивна технология в Космоса (АРТИК). 
 

С много усилия от “Спейсборн Юнайтед” успяват да конструират миниатюрен дискообразен инвитро инкубатор за ембриони, в който има множество малко канали. На него в различни камери се съхраняват сперматозоиди и яйцеклетки. Дискът се върти непрестанно, за да симулира ефектите на земната гравитация. 

“Завъртайки този диск, ние създаваме изкуствена гравитация. Като контролираме скоростта на неговото движение, можем да тестваме различни нива на привличане. Да предположим, че открием, че безопасното развитие на ембриона изисква поне 62% гравитация. Това е съществена информация за НАСА и Европейската космическа агенция”, обяснява д-р Еделброк. 

Космическият инкубатор ще бъде изстрелян в земната орбита с ракета. Той ще се намира в контейнер, не по-голям от кутия за обувки. Когато устройството достигне желаното място, ще бъде даден старт на процеса на оплождането. 

Ембрионите ще бъдат оставени да се развиват в продължение на 6 дни. След това ще бъдат криогенно замразени, за да се спре развитието им и да се гарантира безопасното им връщане при навлизането на космическия кораб в земната атмосфера. 

“По време на снижаването в кабината ще има множество трусове и вибрации. Тя ще бъде подложена на натиска на гравитационните сили на планетата ни. Не искаме да изложим ембрионите на подобен стрес, затова се налага временно да ги замразим”, пояснява д-р Еделброк. След като кацнат на Земята, зачатъците ще бъдат прегледани, а след това имплантирани в утроби, за да бъдат износени до края на термина им. 

Първите полови клетки, които ще се изпратят в Космоса, ще бъдат от мишки. От “Спейсборн Юнайтед” се надяват това да се случи в края на 2024 г. 

Но космическата радиация може да предизвика мутации на ДНК и да увеличи риска от рак. За ембриона, чиито клетки се делят бързо, този вид намеса може да бъде катастрофална. 

В ниска околоземна орбита, като например на борда на Международната космическа станция, нивата на облъчване все още са сравнително ниски, но пак са по-високи от земните. Астронавтите, които работят там, са изложени на над 10 пъти повече радиация от нормалното. Устройството на “Спейсборн Юнайтед” ще бъде обезопасено със слой вода, за да се намали излагането на радиация, но тя няма да бъде елиминирана напълно. 

Учените се надяват да увеличат шанса за преживяемост на половите клетки, като тестват доколко силна е естествената им устойчивост към космическото облъчване преди пращането им в орбита. Ще бъде възможно да се провери и в каква степен те могат да възстановят увредената си ДНК. 

Д-р Еделброк и екипът му са разработили план за шест мисии, които трябва да бъдат изпълнени до края на десетилетието, за да стане възможно зачеването в Космоса. 

Но пред компанията стои още едно огромно предизвикателство - да отговори на множество морални и етични въпроси, преди един от космическите им ембриони да бъде имплантиран в сурогатна майка.

“Това е деликатна тема. В крайна сметка излагаме уязвими човешки клетки на опасностите в Космоса, за които те никога не са били предназначени”, казва Еделброк.