Кармата изчезва, ако просто си простите! Трябва да простим на всички, които са ни причинили болка, дори да си мислим, че не заслужават. Най-важно е да разберем, че прощаваме, за да не страдаме ние, а не защото останалите заслужават. Прошката е проява на любов към себе си, тя е необходима за нашето духовно изцеление.
Когато някой ни нарани, в нас остава кървяща рана, която не спира да боли. Често започваме да изпитваме омраза към човека, който ни е белязал, което ни разяжда отвътре. Единственият начин да излекуваме раната е да простим!
Как обаче разбираме, че сме простили истински? Срещата с него вече не събужда старите чувства, името на този човек не предизвиква емоционални реакции. Или иначе казано, докосването по раната вече не причинява болка. Белегът остава, но той не боли, просто ни напомня през какво сме преминали.
Толкова ли е лесно да простиш? Да, ако не намесваме егото! Научили сме се да не прощаваме, така ни е по-лесно, да живеем с болката. Но всички ние сме били деца и сме прощавали без проблем, преди да бъдем смачкани от представите на възрастните за света, преди да се сблъскаме с желанието да се покажем и докажем. При децата нещата са лесни – вземат ти играчката, сбиете се, след пет минути отново се смеете заедно и сте приятели, защо не можем така и като възрастни? Отговорът е, че с времето просто отвикваме да прощаваме. Каквато и обида да ни нанесе някой, за нищо на света няма да му простим, завинаги ще го зачеркнем от живота си. Това се дължи на самолюбието. Защото, когато не прощаваме, това укрепва чувството ни за собствената важност. Но реалният проблем идва от гордостта. Тя ни кара да си припомняме как са ни обидили и е невъзможно да простим.
)
Какво да направим, ча да заздравим нанесената ни рана? Забравете за собствената си важност, захвърлете самолюбието и поискайте прошка! Най-лесно е да направите списък на всички, от които трябва да поискате опрощение и след това да се извините на всеки един. Ако нямате време да се видите с този човек, то се помолете в молитвите си. След това съставете списък на всички, които са ви обидили, простете на всички, осъзнайте, че каквото и да са ви направили, вие нямате нищо общо.
Стигаме до момента, в който трябва да простите на себе си за всички рани и гняв, за всички страдания, които сте причинили. Когато простите, ще настъпи хармония със себе си, ще укрепне любовта към вас самия. Това е най-висшата прошка – когато простиш на себе си. Така животът ви ще започне отначало, на чисто!
)
)