Когато бях по-младa, имах мечти - да направя света по-добро място, да оставя следа, някакво голямо наследство, което да завещая на поколенията… или поне кратичка страница в Уикипедия. Хей, едно малко момиче може и трябва да мечтае... А и все още има време...

Превъртайки годините напред, днес се чудя как е възможно мивката ми отново да е пълна с чинии, чудя се защо работя толкова упорито в писането на публикации, но все нямам толкова готови, колкото ми се иска. Чудя се защо мечтите, които съм си представяла, изглеждат толкова далечни? 

Обществото ни налага определени стереотипи, че славата и богатството са върховете на успеха. Дори и да не ви харесва славата, да бъдете най-добрият в нещо вероятно е достатъчно, за да оставите следа. Да, може би вие ще сте този, който най-накрая ще открие лек за рака, или този, който ще напише следващите "Ромео и Жулиета", “Хамлет” или “Хари Потър”. Някои със сигурност ще направят тези неща и ще променят света в голям мащаб. Фокусирани в голямата цел обаче, не трябва да забравяме малките неща по време на това шеметно пътуване.

Никога не знаеш как малкото ти действие ще развълнува и ще промени света. Днес може да сте до мивката, за да измиете всички чинии на своето семейство. Отново. Изглежда доста досадна задача... Но тази вечеря, с която току-що нахранихте сина си, ще му помогна да порасне. И какво, ако порасне и стане следващият президент, който ще промени света? Ами ако днес се усмихнете на някого на улицата, в трамвая или в магазина и вашата усмивка напомни на този човек, че все още има добро в света и той реши отново да се обади на отчуждените членове на семейството си?

Предполагам, че повечето от нас никога няма да спасят целия свят, но всички имаме способността да направим нашата малка част от света малко по-добра и понякога това е достатъчно.

Малките неща, които правим, създават спомени за други хора – което е важно за тях. Добротата, която показваш с топлата си усмивка, как говориш, как възпитаваш децата си, как изграждаш приятелствата си, как живееш...

Ако не друго, след толкова много години осъзнах, че ако не пропускам малките неща, големите сами ще дойдат. Това е причината да се стремя да създавам приказни спомени за семейството и близките си ежедневно.

Трябва ви желание, доза вдъхновение и само няколко парченца сирене Castello, за да създадете бързо и за минути поредния приказен малък момент, който да остави следа у някого.

Защото удоволствието може да бъде намерено във всяка една малка хапка! Точно както с малките стъпки в живота...

Случвало ли ти се е да направиш най-вкусното ястие и да ти останат две-три малки парченца сирене Castello и да се чудиш какво да направиш с тях.

Е, сега идва моментът да те заредим с идеи за това как да използваш останалите парченца, така че да не бъдат изхвърлени.

Вчерашният празник за сетивата, е днешното апетитно  чудо! 

Не губи нито хапка от удоволствието! Не пропускай възможността да изкушиш сетивата си!

Използвай останалите парченца сирена Castello, за да си направиш най-вкусните grazing glasses.

Много е лесно! Напълни в красива чаша всички останали парченца сирена, добави плод по избор, маслини, няколко крекера от онзи пакет, който стои в шкафа от две седмици, сипи си любимото вино и се наслади на всяка хапка.

Ще се учудиш колко добре се получи тази непринудена комбинация и микс от текстури и вкусове.

Никога не забравяйте, че океанът е голям, но е направен от малки капки вода. 

Малките неща в живота са най-важни!