Илон Мъск разкри, че микрочипът Neuralink вече е имплантиран в мозъка на първия човек в света. Милиардерът сподели, че неговият стартъп Neuralink успешно е извършил краниектомия, за да прикрепи устройството към неназованото лице в неделя. Той обяви продукта - наречен Telepathy - и се надява, че ще позволи на потребители с увреждания като Стивън Хокинг да "комуникират по-бързо". 

Мъск каза още, че Telepathy "ще даде възможност за управление на вашия телефон или компютър и чрез тях на почти всяко устройство, само чрез мисъл". Сензационното съобщение идва по-малко от година, след като Neuralink получи разрешение от Администрацията по храните и лекарствата (FDA) да оперира върху хора, което е критичен момент за стартъпа.

Мъск написа на X в понеделник вечер: „Първият човек получи имплант от @Neuralink вчера и се възстановява добре. Първоначалните резултати показват обещаващо откриване на невронни шипове. Той добави още: „Първите потребители ще бъдат тези, които са загубили управлението на крайниците си. Представете си, че Стивън Хокинг може да комуникира по-бързо от машинописка. Това е целта."

Компанията цели да имплантира микрочипове в мозъците на парализирани хора и да им позволи да движат телата си с помощта на мислите си. Neuralink обяви през септември, че скоро ще започне опити при хора, за да оцени безопасността на своя имплант. 

Подробности за пациента не бяха дадени, но Ашли Ванс, която написа биография от 2015 г. „Илон Мъск: Тесла, SpaceX и търсенето на фантастично бъдеще“, пише в материал за Bloomberg, че идеалният кандидат за първото изпитание на Neuralink върху хора е „възрастен под 40 години, чиито четири крайника са парализирани“. Ванс обясни, че ще отнеме "няколко часа" на хирурга да извърши краниектомия и още 25 минути, за да бъде поставен чипът от робот в областта на мозъка, която контролира ръцете, китките и предмишниците. 

„Целта е да покажем, че устройството може безопасно да събира полезни данни от тази част от мозъка на пациента, ключова стъпка в усилията на Neuralink да преобразува мислите на човек в набор от команди, които компютърът може да разбере“, добави Ванс. Ванс каза, че имплантът ще предаде тази информация на близък лаптоп или таблет. По време на изпитването върху хора, робот, разработен от компанията, ще постави хирургически „ултра фини“ нишки на имплантите, които помагат за предаването на сигнали в мозъците на участниците, каза компанията. 

Ванс, която каза, че е посетила съоръженията на Neuralink 10 пъти за три години, също така разкри как Мъск е накарал компанията си да отблъсне заплахата от подобни стартиращи мозъчни компютри Synchron и Onward. И двете вече са започнали изпитания върху хора, което накара милиардера да се разгневи миналата година, че двете компании „в момента ни ритат“. В отговор се казва, че той е казал на Neuralink, че трябва да ускори темпото си, „сякаш светът е към края си“, според Ванс. 

Ройтерс съобщи през юни, че компанията е оценена на 5 милиарда долара въз основа на частни сделки с акции. Neuralink обаче беше преследвана от противоречия през последните години, като предизвика етични опасения и предизвика скептицизъм сред невролози и други експерти. Това беше и причината компанията да срещне трудности преди да получи необходимото одобрение за изпитвания върху хора, особено от FDA. Основните проблеми включват литиевата батерия на устройството; възможността проводниците на импланта да мигрират в мозъка и предизвикателството за безопасно извличане на устройството без увреждане на мозъчната тъкан. По-късно FDA даде одобрението си през май, но не разкри как са разрешени първоначалните опасения. 

Въпреки противоречията главният изпълнителен директор на SpaceX и Tesla Мъск има големи амбиции за Neuralink, заявявайки, че компанията ще улесни бързите хирургични имплантации на своите чипове за лечение на състояния като затлъстяване, аутизъм, депресия и шизофрения. Може също така да позволи сърфиране в мрежата и телепатия. Въпреки това, дори ако устройството се окаже безопасно за човешка употреба, потенциално ще отнеме повече от десетилетие на Neuralink да осигури разрешение за комерсиализацията му, предупредиха експерти. Те казват, че мозъчните импланти ще изискват обширни тестове за преодоляване на технически и етични предизвикателства, ако искат да станат широко достъпни. 

Компанията на Мъск – която е основана едва през 2016 г. – многократно надценява скоростта, с която изпълнява обещанията си. Първоначално Neuralink искаше да започне да имплантира чипове в хората през 2020 г., преди да отложи това за 2022 г. Най-накрая това се случи през 2024 г. Имаше и предпазливост от един от ръководителите на компанията в отговор на исканията на Мъск. Позовавайки се на съдбата на първите няколко изстрелвания на ракети на SpaceX, Шивон Зилис, директор на специални проекти на Neuralink и майка на две от децата на Мъск, каза пред Ванс: „Не можем да взривим първите три. Тук това не е опция."