Физикът доц. Мелвин Вобдън от Университета в Портсмут се опитва да докаже, че нашата Вселена е виртуална, като противопоставя законите на термодинамиката с неговия Закон за инфодинамиката. 

Тази любопитна тема засегна футурологът доц. д-р Мариана Тодорова в предаването "Сценарий от бъдещето" по радио "Фокус".

Всъщност идеята, че живеем в компютърно симулиран свят за първи път е изказана от Илон Мъск през 2016 г. 

Той обяснява Парадокса на Ферми – противоречието между голямата вероятност за съществуване на извънземни цивилизации и липсата на доказателства за контакт с такива цивилизации, с вероятността ние да живеем в една голяма компютърна симулация, в един експеримент. 

Според учените скептици, човечеството достига до възможностите да конструира виртуална, смесена реалност, подобно на Метавселените и затова обясняваме по този начин и нашата собствена Вселена, казва доц. Тодорова. 

"Те обвързват индустриалните революции с научните теории и как науката се комуникира с обществото. Когато говорим за парния двигател и за електричеството, ние говорим за разширяване на Вселената, за големия взрив, и ползваме метафори, сходни с научните открития. Когато интернет става глобален феномен, ние сравняваме мозъка с изчислителната мощност на компютъра и търсим преплитане на обяснителните механизми между едното и другото." 

Физикът доц. Мелвин Вобдън от Университета в Портсмут пък се опитва да опровергае Втория закон на термодинамиката, който гласи, че ентропията винаги нараства в една система и така тя намира своето равновесие. 

Така той иска да докаже, че живеем във виртуална вселена. 

"Ентропията е състояние на безпорядък, случайност и хаотичност, но в този безпорядък всяка система намира своята най-ефективна точка, т.е. равновесие. Този професор говори за Втори закон на инфодинамиката. Това означава, че ние приравняваме всичко като информация с информационен носител около нас.", казва доц. Тодорова.

"Вобдън забелязва, че всички системи около нас търсят равновесието в свеждане на информацията до минимум. Той дава пример с мутациите на ковид – всяка следваща мутация носи по-малко информационен носител на гените. Симетрията при снежинките, при животните, и всичко, което ни заобикаля, е намаляване на информацията и подреждането й по степен на ефективност", обяснява още експертът. 

"Откривайки това противоречие между термодинамиката и инфодинамиката, той казва, че този закон би бил валиден, само ако нашата система е симулация. Защото ако е симулация, тя трябва да управлява тази информация и да я свежда до минимум. По този начин той иска да каже, че Вселената, в която живеем, е виртуална Вселена, нещо като компютърна игра", обяснява още доц. Тодорова.

Неговата теория гласи, че ако живеем в компютърна симулация, следователно има лимит за размера на всяко нещо - точно както нищо не може да бъде по-малко от пиксела на компютърния екран. 

„Макар и да смятаме, че неща като време, енергия, пространство и обем са непрекъснати, всички те имат конкретен лимит спрямо размерите си. Ако това е така, то Вселената ни е компютърно изчисляема и ограничена. И именно тези свойства на Вселената биха позволили тя да бъди симулирана" твърди Рич Терил, учен от лабораторията на НАСА.