Отиде си още едно голямо име от света на киното - актьорът Иван Иванов, съобщиха от Съюза на артистите в България. Ще го запомним с ролите му във „Всичко е любов”, „Лавина”, „Комбина” и „Мярка за неотклонение”. 

„Актьорството не е лавина. Не е нито комбина, нито мярка за неотклонение. То е просто едно тихо и самотно занимание без заглавие. И в това е парадоксът - природата му е публична, а се ражда в самота. С кого бих искал да снимам ли? Ами, със себе си“, сподели преди години актьорът. 

За едно цяло поколение той е не просто секссимволът на българското кино през 70-те и 80-те години, а цяла епоха. Иван Иванов е човекът, в когото милиони зрители припознават себе си, актьорът, с чиито реплики жадуват любовта – онази чистата, непоклатимата и вечната.

"Няма друг актьор в българското кино, който да е станал толкова известен, харесван и обичан след първата си главна роля във филма "Всичко е любов", пишат от Съюза на артистите в България. 

Често го наричаха "българският Ален Делон". Много момичета са въздишали по него и са го преследвали за автографи.

Иван Иванов е роден  на 16 декември 1951 г. в Асеновград. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ в класа на проф. Димитрина Гюрова през 1979 г. Играе на сцените на Народен театър за младежта (1979 – 1981) и Военния театър (1981 – 1983), както и във филмово студио СИФ (1983). 

„Всичко е любов“ е филмът, който превръща Иванов в секссимвол на българското кино. Освен Радо от „Всичко е любов“, той играе и Асен в „Лавина“ (1982), Вас/Христо в „Комбина“ (1982) и Траян в „Мярка за неотклонение“ (1983). 

Снима се във филми на режисьори като Борислав Шаралиев („Борис I“, 1985), Зако Хеския („Нощем с белите коне“, 1985), Иван Андонов („Мечтатели“, 1987) и др. След телевизионния сериал „Гори, гори огънче“ (1994) актьорът издава първата си книга с разкази и стихове – „Този живот, онзи живот“. После идват още две – „Отговори“ и „Седем часа разлика“. 

"Щом осъзнаеш, че нещо ти се е случило, трябва да имаш доблестта да го приемеш. Да се научиш да казваш "ДА". Тогава всичко, което ти се е случило, става съществено. В един човешки живот няма нито миг несъщественост."

"Не ми се играе. Какво друго можех да правя, освен да остарявам на екрана. Край! И хайде! Живеене! Нищо не може да замени живота. Другото не съществува."

„Любовта никога не умира! И ти така, бате Иване!”, написа Христо Стоичков след новината за смъртта на големия актьор. „Светъл да е пътят ти, както всичко, което правеше, беше под светлината на прожекторите! Ти беше моето вдъхновение! Ти беше моята пътеводна светлина, която ме водеше през годините! Знам, че ти винаги ще си сред нас, само си от другата страна! ВСИЧКО Е ЛЮБОВ”, допълва легендарният футболист.