На 82 години почина британския актьор сър Майкъл Гамбън. Съпругата му лейди Гамбън и синът му Фъргюсън Гамбън съобщиха скръбната вест. 


„Нашият обичан съпруг и баща си отиде спокойно, докато беше в болница. Съпругата му Ан и синът му Фъргюсън бяха с него в последните му мигове. Молим за разбиране в този труден за семейството момент“, гласи официалното съобщение. 


Той беше наричан „Великият Гамбън“ и е вдъхновение за няколко поколения британски актьори. Има огромен успех в артхаус киното, по-късно и в холивудски продукции, като Sleepy Hollow, The Insider и поредицата на Хари Потър. Там Майкъл влиза в ролята на Албус Дъмбълдор след смъртта на Ричард Харис през 2002 г.


За разлика от много други британски актьори, той така и не получава професионално образование по актьорско майсторство. Натрупва опит в играта, като участва в аматьорски театрални постановки. Първата си роля получава, след като блъфира пред продуцентите на театралната постановка, че има повече опит отколкото реално има. През 2014 г. се оттегля от киното и театъра, защото вече трудно запомня репликите си. „Много ми е мъчно. Обичам театъра, но не виждам как мога да играя големи роли в това състояние“, казва той.

НОВИНИ

Автор Антония Михайлова

История, която трогва до сълзи: Двойка, женена от 69 години, прекара последните си мигове, държайки се за ръце

Автор Антония Михайлова

Той ще остане в историята като най-великият магьосник на всички времена и директор на Хогуортс. Припомняме си думите, заради които винаги ще го обичаме, благодарение на azcheta.com:

Не е добре да се захласваме по мечтите си и да забравим да живеем, запомни това.

Белезите понякога са полезни. Самият аз имам един над лявото си коляно и той е точен план на лондонското метро.

Има различни видове смелост – каза Дъмбълдор с усмивка. – Нужна е доста храброст, за да се опълчиш срещу враговете си, но също толкова, за да се опълчиш срещу приятелите си.

Използвай винаги истинските имена на нещата. Страхът от едно име увеличава страха от самото нещо.

Няма нищо страшно в един труп, Хари, точно както няма нищо страшно в тъмнината. Лорд Волдемор, който дълбоко в себе си се страхува, разбира се, и от трупове, и от тъмнина, е на друго мнение. Но и тук той отново показва, че му липсва мъдрост. Когато гледаме смъртта и тъмнината, ние всъщност се страхуваме от неизвестното, нищо повече.

Няма значение какъв е роден някой, а в какво ще се превърне. 

…и аз като всички останали допускам грешки. И ще прощаваш, но тъй като съм по-умен от повечето хора, и грешките ми обикновено са по-сериозни.

Разбира се, че се случва в главата ти, Хари, но защо това да означава, че е по-малко истинско.

В края на краищата за добре организирания ум смъртта е просто следващото голямо приключение.

Безразличието и пренебрежението често нанасят повече щети, отколкото нехаресването.

Щастието може да бъде намерено дори в най-мрачните времена, стига човек да светне лампата.

Недей да съжаляваш мъртвите, Хари. Съжалявай живите, и най-вече онези, които живеят без любов.