За да се спрем към необяснимите и странни случаи, витаещи около романа "Майстора и Маргарита", нека първо да си припомним някои детайли от неговото съдържание. 

Фокус върху основните теми на романа 

Творбата може да се класифицира като "роман в романа". Това се дължи на факта, че една сюжетна линия разказва за съдбите на Майстора и Маргарита и тяхната любов. Четейки романа, се озоваваме в две измерения едновременно: 30-те години на 20. век и 30-те години на 1. век сл. Хр. Същият месец, същите няколко дни преди Великден, същата Страстна седмица, но с интервал от 19 века.

Сюжетът се върти около екзистенциалните теми за доброто и злото, за борбата за справедливост и за безграничната любов.

Създаване на романа 

Булгаков работи върху романа в продължение на дванадесет години (от 1928 до 1940 г.). Заради огромната си амбиция да доведе произведението си до съвършенство, авторът често пренаписва голям обем страници, правейки непрекъснато промени и корекции по тях. На моменти дори се стига дотам, че той напълно изгаря първите си ръкописи. 

Само със заглавието на романа си например писателят се бори до 1937 г., когато в крайна сметка се спира на окончателната версия - "Майстора и Маргарита". Сред заглавията, които обмисля за романа си, са: "Черният магьосник“, "Сатана", "Черният теолог", "Принцът на мрака" и "Консултантът с копитото". Булгаков диктува на съпргута си финалните пасажи от прозведението си през 1940 г., три седмици преди смъртта си. Но така и не успява да го завърши.

Романът на Булгаков е забранен дълго време в Съветския съюз. Булгаков го е писал и редактирал неколкократно под ботуша на Сталин с ясното съзнание, че книгата няма да излезе скоро. Цензурата е наложена от властите, защото книгата е сметната за "неморална" и е издадена изцяло за пръв път през 1967 г.

Публикуване на романа 

Романът "Майстора и Маргарита" чака дълго време, преди да излезе на бял свят. За първи път започва да се появява едва 26 години по-късно в списание "Москва", и то под силна цензура. Заедно с това обаче се появява и пълният текст под формата на самиздат (форма на независимо, частно и най-често тайно печатане и разпространяване на литература, характерна за тоталитарните държави със силна цензура). Поради факта, че романът не е завършен, текстовата работа по творбата продължава и до днес. Нецензурираната публикация на "Майстора и Маргарита" излиза едва през 1973 г.

Ролята на дявола в романа 

Първоначалната идея на писателя е да напише „роман за дявола“. Булгаков обаче бързо се отказва от нея и изгаря ръкописа. Всъщност ключовата фраза, която хвърля светлина върху читателя относно идеята на романа, е епиграфът: "И кой си ти в крайна сметка? Аз съм част от онази сила, която винаги иска зло и винаги прави добро". 

Неслучайно авторът взима израза от трагедията на Гьоте "Фауст". В масонската литература "майсторът" (Великият архитект на природата) се нарича върховно божество и това божество е дяволът. На пръв поглед в книгата на Булгаков той е представен в лицето на Воланд. Макар обаче мнозина да сравняват Воланд със Сатаната, този герой се държи по по-различен начин. Той не олицетворява злото, а напротив - наказва онази прослойка, представена от подкупници и участници в корупционни схеми, пияници и т.н. Да, появата му буквално изнервя целия град, но Воланд сякаш прави всичко в името на справедливостта.

Проблеми с филмовата адаптация 

Широко разпространено е мнението, че "Майстора и Маргарита" е роман, който трудно може да се адаптира на кинолента, макар да има много филмови продукции по книгата - както руски, така и чуждестранни. Подобно на "Макбет" на Шекспир, "Майстора и Маргарита" носи пълен провал на хората, които се опитват да пресъздадат произведението. Или театърът ще изгори след премиерата, или ще се случи някакво нещастие с актьорите. Много режисьори са се заемали с "Майстора и маргарита" - Александър Петрович (Италия, Югославия), Юрий Кара и Владимир Бортко (Русия), Анджей Вайда и Мачей Войтишко (Полша) и т.н.

Ние обаче ще спрем вниманието си върху руския телевизионен сериал, излъчен по телеканал Россия през 2005 г. За него и зрители, и критици са единодушни, че разкрива повечето от важните и кулминационни моменти от романа и правилно предава времето, което прескача между епохата на тоталитарния режим в СССР и тази на Пилат Понтийски в Йерусалим. Но това, което прави много по-голямо впечатление, е шокиращата статистика от смъртни случаи.

Проклятието

По време на снимките именно на сериала от 2005 г. на Бортко възникват огромен брой препятствия - като се започне от юридически проблеми и се стигне до откази от страна на актьори да участват в снимачния процес на филма в последния момент. Един от режисьорите дори твърдял, че духът на вдовицата на Булгаков му се е явил насън, заявявайки, че никой никога няма да направи този филм.

- Режисьорът Владимир Бортко все пак успява да пренесе тази удивителна творба на екрана. Но по време на снимките на първата сцена в градината на Ермитажа внезапно се спукала тръба. Актьорите се уплашили и поискали да извикат свещеник, но последното далеч не им помогнало да избегнат още куп последвали неприятности.

- По време на снимките на монолога на Воланд гласът на Олег Басилашвили изведнъж започнал да хрипти и след това изчезна напълно. Впоследствие лекарите установили, че актьорът получил кръвоизлив в дясната гласна връзка. Няколко часа преди това обаче се чувствал повече от добре. 

- Известно време след края на снимките Александър Адабашян, който играе Берлиоз, бил хоспитализиран с инфаркт. Впоследствие станало ясно, че претърпял тежка операция.

Следващите истории обаче са още по-стряскащи, тъй като са свързани със смъртните случаи на актьори 

В рамките на девет години от излизането на филма умират 18 актьори. Въпреки че този факт изглежда доста зловещ и мистичен, все пак не може да се твърди, че е свързан конкретно с проклятието. Сред починалите актьори са: 
- Александър Галибин (магистър). Веднага след снимките попада в автомобилна катастрофа. 
- Александър Чабан (следовател). Месец преди премиерата е намерен мъртъв в собствения си апартамент. 
- Станислав Ландграф (Латунски). Година след премиерата получава инфаркт. 
- Павел Комаров (крадец). Също си отива година след премиерата. 
- Кирил Лавров (Пилат Понтийски). През април 2007 г. актьорът издъхва от левкемия по-малко от година след диагнозата.
- Евгений Меркуриев (счетоводител). Пада под леда на езерото Ладога по време на риболов. 
- Александър Абдулов (Коровиев). На 54 години лекарите му откриват рак на белите дробове – четвърти нелечим стадий. От диагнозата до смъртта на актьора минават само 4 месеца. 
- Владислав Галкин (поета Иван Бездомни). Тялото на актьора лежало в апартамента няколко дни, докато бащата започнал да се тревожи. Според лекарите причината за смъртта е сърдечна недостатъчност. 

Последният роман на Михаил Булгаков включва множество загадки и сюжетни мистерии, в които самият той инвестира цялото си безгранично въображение, острота на мисълта и знания. Една от темите в „Майстора и Маргарита“, сканадализирала съветското общество от онова време, е липсата на Бог в човешката душа.

ПЪТЕШЕСТВИЯ

Автор Веселина Петрова

Проклятието на Помпей: Истинско ли е, или за него са виновни историите на туристите

Автор Веселина Петрова

Днес, близо 20 години по-късно, в Русия се завихря скандал заради нов филм по "Майстора и Маргарита" на Булгаков. Проектът бе обявен още през 2018 г. и е одобрен от Фонда на киното. Режисьор е Михаил Локшин. Сценарият е на Роман Кантор. В ролята на Воланд е Аугуст Дил. Импровизацията на Локшин по "Майстора и Маргарита” на Булгаков се чакаше цели пет години.

Съдбата на "Майстора и Маргарита" на Локшин също не се развива безоблачно. Първоначално се предполагаше, че "Майстора и Маргарита“ ще се превърне в глобален международен проект: Universal се съгласи да действа като продуцент, а сред партньорите беше световноизвестната марка за бижута Картие. Въпреки това, поради влошаването на политическата ситуация през 2022 г., финансовите "акули“ изчезнаха зад хоризонта и работата по филма с работно заглавие "Воланд“, която започна през 2021 г., беше спряна.

Версията на "Майстора и Маргарита" на Локшин не е филмова адаптация, а по-скоро вдъхновена от романа на Булгаков продукция. 

Отзивите са противоречиви в киносредите - някои говорят за "сатанизъм" и пресилен разврат, заклеймявайки лентата като "радикална измишльотина". Други припомнят за тегнещата над това произведение зла прокоба.