Напоследък срещам много хора, които се вълнуват, че ще посетят Париж, Милано или някой друг град в Европа. Какво обаче се случва с местата в нашата родина? Имаме страхотни градове, никъде по света няма места, каквито има в България, а природата ни е изключително богата. В нашата родина можем да открием не само спа центрове, а и кътчета, които печелят внимание с тайнството и магията, които витаят около тях. Днес ще ви разкажа за петте места, които са обгърнати в легенди и необясними факти.
Гробницата в с. Свещари
Свещарската гробница се намира близо до село Свещари, на 42 километра от Разград. Различното при нея е, че посетителите имат възможност да заобиколят външната част на гробницата и да видят външните ѝ стени. Никоя друга гробница у нас не предлага това.
Учените смятат, че това е последният дом на Дромихет – царят на племето гети, което е населявало земите в региона. В гробницата са открити две каменни легла, човешки останки и гробни дарове. Размерите ѝ са впечатляващи – дълга е 7,5 мета, широка е 6,5 метра, а височината ѝ е 4,45 метра. Построена е от големи бели блокове от обработен мек варовик. Входът на преддверието е с украса от розетки и волски глави. Интересни декорации има и на много места в гробницата, включително животни и други форми.
Църквата в Добърско
Село Добърско се намира на 17 километра от Банско. То е съхранило магията на малките къщи. Легендата разказва, че едни от първите заселници по тези земи са ослепените Самуилови войници, които заради суровата зима спират там своя преход към Рилския манастир. Там намират вода, която успокоява болките в очите им и те остават, полагайки основите на прочутата Добърска школа за слепи певци.
Легендите продължават с църква, която е недалеч от селото – „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, като изключителното за нея е, че е единствената в България посветена на тези светци. Твърди се, че е построена през 1614 година, но голяма мраморна плоча, вградена пред олтара, свидетелства, че това е станало през 1112 година. В църквата има над 460 изображения. Образите да свети Димитър и свети Георги там са изобразени в цял ръст, а не на кон. Там можете да видите и изрисувана сцената Сретение Господне, както и образът на Исус Христос с вързана на плитка коса. Според специалисти на това място за първи път светите братя Кирил и Методий са нарисувани като светци. Броят на образите на жени светци надхвърля 30, като това е една от причините тази малка църква да е толкова удивителна.
Средновековният град Копсис
Той е разположен на около 2 километра от град Сопот, крепостните му стени се издигат величествено над Стремската долина, достигайки до 12 метра височина. Това е една от най-добре запазените крепости от периода на Второто българско царство. Мястото остава почти непокътнато, заради трудно проходимия път до него.
Историята на града е записана от византийските хронисти Георги Пахимер и Йоан Кантакузин. От тях разбираме, че крепостта е от изключително значение в годините на политически сепаратизъм във Второто българско царство, настъпили вследствие на татарската хегемония.
Ако обичате романтичната обстановка, историята и красивите гледки, задължително трябва да отделите време и да посетите този „изгубен“ град.
Мъглижкия манастир „Св. Николай“
Той се намира на 2 километра от град Мъглиж. Представлява комплекс от църква, жилищни и стопански сгради, както и два параклиса в жилищните сгради. За създаването на този манастир черпим знания само от легенди. Най-разпространеното предание е, че манастирът е възникнал по времето на цар Калоян. С помощта на местното население, царят успял да разбие латинците, предвождани от Балдуин. В знак на благодарност дал пари да се направи Мъглижката света обител.
Втората легенда е от село Розовец, област Пловдив. През Средновековието край днешното село Розовец имало три манастира. Два от тях носели името „Св. Никола“. Османските нашественици правели многократни опити да превземат манастира, но били отблъсквани от монасите и хората в него. Според легендата, през една мъглива нощ по време на обсада на манастира част от калугерите успели да се измъкнат под носа на турците. Те отишли в село Мъглиж, където основали нов манастир на има „Св. Никола“.
Страшното езеро
Това езеро е разположено в Рила на 2465 метра надморска височина. То е дълго 200 метра, широко – 75 метра и дълбоко до 2 метра, а площта му е 14,4 дка. Страшното езеро е най-голямото и най-високо разположеното от езерата в Прекоречкия циркус на Мальовишкия дял.
Историята описва как езерото непрекъснато привличало художници, които искали да изобразят красотата му. Един ден обаче неочаквано се развила буря, която осуетила плановете на един от тях. той събрал нещата си и хукнал да бяга надолу, за да се спаси. По пътя срещнал друг художник и му казал „Нагоре е страшно! Страшно е!“. Оттогава хората започнали да го наричат Страшното езеро.
&w=3840&q=75)
&format=webp)
&format=webp)
