%26format%3Dwebp&w=3840&q=75)
Преди няколко седмици, докато гледахме телевизия една вечер, приятелката ми се приближи до мен на дивана и се гушнахме. Това беше просто прегръдка.
Не използвах автоматично тази проява на привързаност като възможност да започна секс. Беше една сладка прегръдка и нищо повече.
Всеки, който има дългогодишна връзка, няма да сметне тази случка за достойна за отбелязване. Всъщност, някои може би ще изрекат предупредително "ъ-ъ-ъ", разпознавайки го като позната първа стъпка по пътя към една безстрастна връзка. Но за мен това беше колосално постижение.
)
Аз съм пристрастен към секса. В момента се възстановявам от това. Имам хронично, деструктивно разстройство, точно същото като тези, които са пристрастени към алкохола, наркотиците, храната или кражбата. Моята зависимост нанесе поражения на взаимоотношенията ми, на самочувствието ми и на психическото ми благополучие. И все пак, както показаха събитията на дивана от онази вечер, най-накрая се научих да се владея.
Когато миналата седмица прочетох историята за жена, която е издържала 30 години брак със сексуален маниак, разпознах себе си. Подобно на съпруга на тази бедна жена, аз нямах представа колко силно ме е държала в хватката си моята зависимост, нито пък каква вреда е нанасяла на другите. Едва когато преди седем години седнах на терапия за двойки с вече бившата ми съпруга Джулия, разбрах какви поражения ѝ е нанесло моето поведение.
Това е проблемът на пристрастяването - то поглъща съзнанието, живота и действията ви, като ни прави напълно егоистични и неспособни да се замислим за въздействието върху другите.
По време на първата ни консултация, в един летен ден на 2017 г., Джулия се просълзи, докато говореше откровено за това как четиригодишният ни брак я е накарал да се чувства безполезна, как се е борила да се справи с изтощителните ми искания за секс до пет пъти на ден и как се е съмнявала в себе си като съпруга, когато все още съм се чувствал принуден да се измъквам, за да гледам порно.
Истината е, че тя знаеше едва половината от това. Всички онези нощни разходки, когато не можех да заспя? Бях навън, посещавах проститутки или свалях непознати в баровете. По мои груби изчисления бях спал с над 300 други жени зад гърба на Джулия.
Всеки петък използвах домашен тест за полово предавани болести, защото обикновено изневерявах през седмицата, когато бях на работа или в командировка. Също така знаех, че с Джулия правим повече секс през уикендите.
Макар че не си спомням точните ѝ думи по време на тази консултация, чувството беше следното: "Единственото, което ми се искаше, беше да видиш колко много се опитвах да бъда достатъчно добра за теб като съпруга, но ти сякаш никога не забелязваше това и аз не знам защо“.
В крайна сметка терапията не можеше да поправи това, което бях направил, и колкото повече сесии провеждахме, толкова повече от истината трябваше да чуе Джулия - макар че никога не ѝ признах повече, отколкото тя вече знаеше. Напълно съкрушена от лъжите ми и от продължаващите ми сексуални изисквания, тя подаде молба за развод още същата година.
)
Най-лесният начин да опиша какво е да си сексуално зависим е, че мислиш за секс през цялото време, дори подсъзнателно. Той напълно поглъща живота ви. Прегръдката на дивана? Преди това тя автоматично ме караше да искам секс. Както и държането за ръце - или минаването покрай привлекателна жена на улицата.
Нищо друго няма значение, освен задоволяването на това сексуално желание, което понякога може да означава десет минути гледане на порно сам и мастурбация. Безброй пъти съм казвал на колеги или приятели: "Извинете ме, просто отивам до тоалетната". Това беше начина да се пренастроя, както пушачът може да излезе навън за цигара.
Когато се вглеждам в миналото си, вероятно съм бил пристрастен към секса от началото на 20-те си години. Сега съм на 41 години.
Сексът за мен беше започнал напълно нормално. Загубих девствеността си на 15-годишна възраст с любимата ми от детството.
Бяхме заедно още три години и сексуалната ни връзка беше най-нормалната, която някога съм имал. Бяхме просто двама влюбени, похотливи тийнейджъри, които правеха секс толкова често, колкото можеха.
Сексът не беше тема, за която говорех с родителите си, които работеха в банковата сфера, и си спомням как в хола ни се спускаше неловкост всеки път, когато по телевизията имаше секс сцена.
Независимо от това реших да им кажа кога ще правя секс за първи път. Те се почувстваха дълбоко неудобно и аз седнах на стълбите, за да подслушвам разговора им след това. Тогава чух баща ми да се шегува: "Надявам се да е добре надарен". Този коментар ми изпрати послание, че що се отнася до баща ми, сексът е свързан с представянето на мъжа - и аз се заех да се представя добре.
)
С приятелката ми се разделихме, когато напуснахме училище, и реших, че е време да пробвам секс с много различни жени в университета.
Няколко дни по-късно преспах с една случайна мадама след една нощ навън. Изненадан от това колко лесно я вкарах в леглото, започнах състезание с най-добрия си приятел, за да видя кой може да спи с най-много жени.
Нямаше краен срок и сега съм почти сигурен, че именно от там се корени моята зависимост.
От този момент нататък, където и да отидех, се съсредоточавах върху това да сваля някоя жена. Това, че я привличах, беше без значение, сексът беше единственото, което ме вълнуваше. Никога не съм гледал на поведението си като на проблем. Мислех за него като за ритуал на прехода на един свободен млад мъж.
Лесно вкарвах жените в леглото си - не заради външния си вид, който бих определил като средностатистически, а защото бях усъвършенствал занаята и се бях научил как да бъда очарователен, да правя фини комплименти и да се преструвам на заинтересуван от тях, докато всъщност не ми пукаше. В рамките на няколко секунди след еякулацията можех да си тръгна, без да се замислям. Сексът и любовта бяха две напълно различни същности.
Така беше, докато не срещнах Джулия на новогодишното парти в местен бар, когато бях на 25, а тя на 24, и не открих, че съм истински привлечен от нея. За първи път от седем години бях напълно моногамен.
Правехме секс до десет пъти седмично, въпреки че Джулия не коментираше този момент - нормално е двойките да правят много секс в началото на връзката си.
Но когато наближихме една година заедно, се прокрадна скука във връзката и аз преспах със старата си изгора.
След това работата ми като консултант по мениджмънт означаваше командировки навън и вкарвах постоянно нови жени в леглото си – толкова, колкото можех.
Джулия, която работеше като маркетинг мениджър, нямаше представа за двойствения ми живот. Когато се оженихме, си обещах, че отсега нататък ще бъда верен. Бързо обаче открих, че съм неспособен на това.
Никой не знаеше за пристрастеността ми към секса. Нито Джулия, нито най-близките ми приятели от мъжки пол и дори по-големият ми брат, на когото доверявах повечето неща. Всъщност изпитвах дълбоко чувство на срам.
Бях вече мъж на 30 години, с прекрасна съпруга, страхотна кариера и въпреки това бях пълен неудачник, когато ставаше въпрос за секс.
Вместо да потърся професионална помощ - това стана по-късно - си мислех, че ако не признавам на никого за зависимостта си, тя не е истинска и ще изчезне. Но това така и не се случи.
Въпреки извънбрачната ми разпуснатост, все още правех секс със съпругата си през повечето дни - повече, ако тя пожелаеше. Често беше доста груб и аз станах много взискателен, тъй като стандартният секс или позите не ме задоволяваха. А тя все по-рядко се съгласяваше.
Много я уважавах и не я насилвах, ако не желаеше. Вместо това консумирах огромни количества порно, докато тя спеше.
)
Освен това притежавах колекция от секс играчки, включително скъпи секс кукли. Когато това ми омръзнеше, се уговарях онлайн да правя секс с други жени. Редовните пътувания в чужбина по работа ме улесняваха. Не се нуждаех от луксозна хотелска стая - колата ми или някоя стара обществена тоалетна бяха достатъчни.
След като бяхме женени от около две години, Джулия повдигна въпроса за моята мания по порно и груб секс, но аз я отминах, като ѝ казах, че всичките ми приятели правят същото. Нищо чудно, че самочувствието ѝ беше на парчета. Тя не повдигна въпроса повече.
Тя направи това, което много хора, женени за пристрастен човек, правят: изтласка настрана собствените си чувства, страхувайки се, че това ще разруши брака ни. Срамът ме поглъщаше почти толкова, колкото и сексът. Трудно ми беше да гледам Джулия в очите и понякога се опитвах да успокоя вината си с огромни романтични жестове като цветя и изискани ястия.
Друг път пиех алкохол, за да притъпя вината си.
Но веднага щом изгледах поредния порнофилм или вкарах в леглото поредното завоевание, тези чувства изчезваха.
Бяхме женени от три години, когато Джулия откри, че съм правил секс с приятелката на нейна приятелка. Тя беше наранена и ядосана, но решихме да проведем терапия за двойки, за да видим дали можем да спасим брака си.
Останалото го знаете и когато Джулия подаде молба за развод, аз натиснах бутона за самоунищожение, като спях с повече от десет жени седмично. Вече ми ставаше все по-ясно, че имам нужда от помощ.
Това се подчерта, когато срещнах настоящата си приятелка Наташа, 35-годишна годишна, в един бар през 2021 г. и наистина я харесах.
Въпреки че правихме секс още същата вечер, аз прекарах цялата нощ с нея - необичайно за мен - и когато се събудихме на следващата сутрин, приготвих закуска за двамата.
Докато ядяхме, реших да ѝ разкажа всичко, защото исках да я видя отново, а не просто да я захвърля като всички останали. Проститутки, хардкор порно, изневяра - тя чу всичко за мен.
Реакцията ѝ ме шокира напълно. Майка ѝ е била алкохоличка, така че тя има дълбоко разбиране за пристрастяването и беше в състояние да отдели истинския, любящ, грижовен мен от човека с нездрава нужда от секс.
Поради тази причина тя каза, че е готова да ми даде шанс, но при някои строги правила: никакъв секс с други жени, да прави секс с мен само когато е акт на любов, а не за да задоволи нуждата от пристрастяване, и настояваше да ходя на терапия.
След многобройни изследвания няколко месеца по-късно посетих лекар специалист, който ми постави диагноза "натрапчиво сексуално поведение", като заяви, че съм пример като от учебник. Облекчението дойде като камък, който напусна гърдите ми. За първи път осъзнах, че не съм ужасно човешко същество. Бях болен от пристрастяване, което не можех да контролирам.
Оттогава съм похарчил доста пари при един чудесен секс терапевт на име Софи Роос.
Софи ме научи, че не съм лош човек, а просто страдам от пристрастяване, което ме кара да правя ужасни неща.
Тя ми помогна да осъзная, че пристрастяването ми всъщност не е свързано със секс, а с желанието да се чувствам приет и да получавам внимание.
%26format%3Dwebp&w=3840&q=75)
Част от лечението ми беше да се свържа с някои от жените, с които съм бил, за да се извиня за начина, по който съм се отнесъл с тях.
Очевидно е, че много от тях бяха непознати, така че не знаех как да се свържа с тях, но повечето от тези, с които се свързах, ми благодариха, облекчени, когато разбраха причината да подходя така с тях.
Софи ме научи, че никога не е късно да направя нещо за сексуалната зависимост, но и че никога няма да се освободя от нея. По-скоро като алкохолик, който може да бъде трезвен, ще има много моменти, в които ще се чувствам слаб.
Тя също така ме научи на много неща за самоконтрола, дисциплината и колко важни са рутинните действия за поддържане на сексуалното желание - умения, които използвам всеки ден.
С Наташа вече сме заедно от две години и половина. Правим секс почти всеки ден, понякога по два или три пъти, но по същия начин има дни, в които изобщо не правим секс.
Наблягаме на тактилността - държим се за ръце, прегръщаме се, слагаме успокояваща ръка на гърба на другия и други подобни неща.
Друг урок от Софи беше да се научим да получаваме физическо внимание по начини, различни от секс.След година или две друга част от лечението ми ще бъде да разкажа на близките си за моята зависимост. По-големият ми брат вече знае и казва, че не е изненадан. Друго ще бъде, когато стигна до момента да кажа на майка ми - нямам представа как ще реагира.
Бих казал, че в момента зависимостта ми е под контрол, но е в процес на развитие.
Научих, че партитата и нощните клубове са отключващи фактори, затова сега ги избягвам. По същия начин, ако Наташа отсъства твърде дълго, за да посети семейството си или да пътува по работа, старите мисли се промъкват отново, така че внимателно управляваме всяко време на раздяла, за да го сведем до минимум. Най-големият провал би бил, ако тя някога ме остави и аз остана сам. Знам, че лесно мога да се върна към болния си път на сексуално поведение.
%26format%3Dwebp&w=3840&q=75)
Един ден бих искал да си имам със собствено семейство, но в същото време най-големият ми страх е да изневеря на майката на децата си и след това да не бъда част от живота им. Плаша се, че това може да ми попречи някога да стана баща.
Засега съм невероятно благодарен, че имам любяща приятелка и прекрасен терапевт, които продължават да ме подкрепят в моята зависимост, но в същото време дълбоко съжалявам за всички стотици жени, които съм използвал по пътя си, и не на последно място и за бившата си съпруга.
&w=3840&q=75)
&format=webp)
&format=webp)