Студените стени, мръсните тоалетни и острите игли на спринцовките ужасяват всеки. Но какво става, ако човек наистина е болен и се нуждае от помощ? Как се живее между четири стени, когато всички наоколо само се преструват, че искат да помогнат?
Поставянето на диагнози от психиатрите и до днес е спорно. През ХХ век дори е проведен известният експеримент на Розенхан, целящ да потвърди теорията, че невинаги лекарите могат да правят разлика между преструвка и истинска болест. Дълго време много от тези диагнози са били смятани за нелечими, а самите пациенти - за обречени. Разказваме ви за петте най-ужасни места, където стотици хора са загубили надеждата си за нормален живот.
)
Затворническа психиатрична болница в Казан
Там са били изпращани политически затворници, които не са имали никакви заболявания. В болницата е пребивавал например първият президент на Естония Константин Пяц. През 1941-1942 г. голям брой пациенти умират от студ и глад в болницата.
Според запазените архивни документи лекарствата често са били прилагани във високи дози и поради това са предизвиквали странични ефекти. Наказанията включвали и увиване на пациента в платнена кърпа, която затруднявала дишането му, след като изсъхнела.
Психиатрична болница в Сиера Леоне
Сиера Леоне е държава, която става независима едва през 1961 г. Преди това жителите ѝ са експлоатирани активно като роби от колонизаторите. Робството продължава и след деколонизацията, което отчасти води до гражданска война през 90-те години на ХХ век, съпроводена с изключителна жестокост.
Много от жителите, травмирани от този опит, попадат в единствената психиатрична болница в страната, където доскоро са принудени да живеят в ужасяващи условия. Заради дупки в оградата пациентите са били връзвани за леглата, храната е била оскъдна, а водоснабдяването често е било прекъсвано.
Държавна болница Тонтон
Тази институция в малкото градче Тонтън в щата Масачузетс, САЩ, става известна с ужасите, които се случват зад каменните ѝ стени. Болницата става особено известна след историята на една от медицинските сестри, Джейн Топпан, която убива 31 пациенти, като променя дозите на предписаните им лекарства.
Тя признава, че целта ѝ е била "да убие колкото се може повече хора". След това самата тя става пациент на болницата и в града започват да се разпространяват слухове, че целият персонал на лечебното заведение е жесток и безмилостен.
Кралската болница Бедлам
Мястото е наричано съкратено "Бедлам", което по-късно става нарицателно. Мястото било наистина страховито и ужасяващо. Жителите на Лондон били сигурни, че болницата се управлява от истински маниаци, а вещите, които жителите на града давали на пациентите, всъщност били присвоявани от персонала.
Документи от XVIII в. показват, че пациентите често са били бити с камшици, а някои дори не са били приемани в болницата, ако са смятали, че няма да могат да издържат на всички мъчения, планирани от жестокия управител Джон Мънро.
)
Болница Волтера
Италианската болница прекратява съществуването си през 1978 г., когато обществеността узнава за ужасните условия, в които са живели пациентите ѝ. На стената на едно от отделенията все още има загадъчни надписи на Оресте Фернандо Нанети, които вероятно се отнасят до заниманията му преди да попадне в затвора: той е обичал историята, географията, както и химията и астрономията. Хората в това заведение са били връзвани за леглата, не им е било разрешено да пишат писма до семействата си и са били насилствено подлагани на електрошокова терапия.
Историята често съдържа някои много страшни моменти... А писъците на ужас, усмирителните ризи и електрошоковете не са измислица, а реалност, която се пази зад каменните стени на някои болници.