%26format%3Dwebp&w=3840&q=75)
Да пренебрегнш комфорта и цивилизацията, за да заживееш в африканска колиба в името на любовта - малко съвременни момичета биха се осмелили на подобно решение. И вероятно ще бъдат прави, защото още през 80-те една "бяла масайка" се убеди, че романсът в колиба, уви, не трае вечно. Това е история за две коренно различни култури и непреодолимата пропаст между тях. Но най-вече за това докъде може да стигне силата на любовта, както и за граничната линия, отвъд която и най-силната обич спира да "тупти".
През далечната 1986 г. 26-годишната швейцарка Корине Хофман е на почивка в Кения, когато неочаквано се влюбва в местен жител. Любовта така силно и внезапно я сполита, че тя решава да заживее при своя любим в Африка - воина масай Лкетинга Лепарморийо. Любопитен факт е, че по време на това съдбовно пътуване Корине не била сама, а с годеника си Марко и именно той ѝ посочил красивия мъж като ярък пример за представител на племето масаи. Какво се случва с Марко след раздялата му с европейката, тя не разкрива. Ясно е само, че пътищата на двамата в онзи сюблимен за Корине миг са се разделили. По-късно тя ще намери сили да напише историята на своята голяма любов, пресътворена в книгата "Бялата масайка", по която е заснет и едноименният филм.
"В момента, в който погледът ми го засече, ме прободе някаква стрела. Останах парализирана. Всичко от миналия ми живот в този миг престана да има значение. Невероятно разтърсващо усещане... Нямам съмнение, че ако има съдба, тя е точно това. Той се появи просто защото това трябваше да се случи в живота ми", разказва по-късно Корине.
Няколко дни след първата си среща със снажния Лкетинга младата жена се връща в Швейцария. Но не задълго. Скоро тя отново е в Кения, в търсене на мъжа, който е разтърсил сетивата ѝ, както никой друг досега. Когато го намира, сърцето ѝ забива лудо. Решава категорично да остане с него в селото му, в което няма нито електричество, нито дори течаща вода.
)
В името на любовта продава модния си бутик в Швейцария и се омъжва за воина масай. Понякога храната ѝ за цял ден се състои от няколко чаши чай, а банята ѝ е река на километри от селото. Така влюбената Корине се превръща в „бялата масайка“. Там, насред кенийската савана, тя е принудена да се научи да възприема традиции, поведение и обичаи, които трудно се вписват в рамките на западната философия за начин на живот.
Тъй като в района дори нямало магазин, тя решава да отвори такъв близо до селото и да развие собствен бизнес. По същото време Корине купува и стара кола, която впоследствие обслужва не само нея. Не след дълго обаче Корине започва да осъзнава разликата между живота в родината и този в едно африканско село, откъснато от цивилизацията. Скоро тя осъзнава, че трудно ще издържи дълго време на такова място, лишено от удобствата, с които е свикнала.
)
Мисълта да се завърне в Европа обаче идва едва след един инцидент в селото, когато тя била бременна. Една от местните жителки (не от бедните, а съпругата на учител) едва не умира в края на бременността си, а причината е отказът на, забележет, образования ѝ съпруг да я заведе в болницата. Според схващанията на племето подобно действие се смятало за срамно. Тогава Корине, която доброволно транспортира нещастната жена, осъзнава, че самата тя рискува да не оцелее, ако раждането не мине без проблем.
За щастие, когато настъпва сюблимният момент, Хофман е откарана със самолет в нормално медицинско заведение. Там след раждането на бебето ѝ съобщават, че преболедуваната от нея малария и анемията, която развила вследствие на неправилно хранене, ще имат пагубен ефект върху здравето ѝ и затова се налага да ѝ прелеят кръв. Тъй като, по обясними причини, Карине се страхува от заразяване със СПИН, тя моли да ѝ бъде прелята швейцарска кръв в случай че такава бъде открита. За неин късмет такава е намерена и незабавно прелята на изтощената жена.
)
Чашата на търпението на Корине обаче прелива, когато съпругът ѝ започва да проявява към нея болезнена ревност. Измъчвана от страха, че Лкетинга ще отнеме детето им от нея (според обичаите на масаите първата дъщеря отива да живее при майката на съпруга като нейна помощница до края на живота си), Корине решава да избяга в родната си страна.
Оставя бележка, в която обяснява мотивите за решението си, както и пари, магазин за хранителни стоки и кола. Напуска континента през 1990 г. Така след четири години живот в затънтеното племе в Африка Корине се връща в Швейцария с 2-годишната си дъщеря плод на любовта ѝ с воина масай.
)
"Никога не бих си представяла, че подобна любов може да завърши с провал. Но в крайна сметка ставаше въпрос за чисто оцеляване. Ако не си бях тръгнала, днес нямаше да съм жива. В Западния свят можех да се обадя на някого по телефона, да потърся помощ от институциите... но на онова забравено от Бога кътче никой не те разбира. Жените не се месят, защото имат същия проблем, но нямат глас. Мъжете винаги се поддържат в своя мачизъм. Бях напълно сама. Дарих съпруга си с цялата си любов, на която бях способна, но дойде момент, в който неговата ревност стигна до краен предел. Той получаваше нереални видения, виждаше във всяка моя стъпка изневяра и това вече ставаше непоносимо", разказва Корине.Към бащата на детето си обаче винаги ще пази топли чувства, признава тя. Три години след като напуска Африка, тя възстановява кореспонденцията си с него. "Той е единственият в семейството си, който знае да чете и пише. Но мъжът ми беше в плен на хилядолетни традиции, кои по-добри, кои по-лоши и които в края на краищата доведоха до нашата раздяла", казва Корине. Днес тя продължава да го обича и да изпитва възхищение към него в известна степен. "Да заведеш бяла жена в племето изисква огромен кураж", споделя тя.
След завръщането си у дома Корине има желание да опише своите приключения в Африка. През 1998 г. е публикувана автобиографията "Бялата масайка". А през 2005 г. по книгата излиза филм със същото име, в който Нина Хос играе главната роля. Книгата става световноизвестна и се превръща в бестселър. Преведена е на 16 езика, включително на суахили и масайски.
Сега Корине живее в Швейцария и работи като продавач-консултант. Пише през целия си живот и използва хонорара си, за да помага на семейството на бившия си съпруг в Африка. През 2011 г. е публикувана нейната четвърта и последна книга „Африка, моята страст“.
&w=3840&q=75)