В Северозападна Африка, на юг от Мароко на югозапад от Мавритания и на запад от Алжир, съществува територия, чиито западни брегове с дължина от 1400 км се мият от Атлантическия океан. По-голямата част от нея е под контрола на Мароко, докато другата е частично призната държава Сахарска арабска демократична република, контролирана от иредентисткия Фронт Полисарио.

Зоната в Северна Африка, известна още като Западна Сахара, е спорна територия. Не всички страни по света я признават за независима държава, поради което Западна Сахара остава в несигурен статут и до днес. Общоприето е, че това е последната недеколонизирана територия на целия африкански континент. Исторически територията на Западна Сахара е разделена на Сагиа ел-Хамра, тоест „Червеният поток“, и Уади Ед-Дахаб, тоест „Златната река“.

Флагът на Западна Сахара

Населението на страната се състои главно от две националности - бербери и араби (сахрави). Много от тях водят номадски начин на живот. По време на дългогодишната война много сахрави бягат в бежанско селище, организирано в околностите на Алжир. В тези лагери почти няма електричество, а храна и лекарства се доставят два пъти седмично.

Въпреки трудните условия жителите полагат неимоверни усилия, за да се развиват. В лагерите има училища, болници, музеи и библиотеки. Тук жителите се занимават със селско стопанство, отглеждат зърнени култури, зеленчуци и плодове, развиват риболов, скотовъдство и животновъдство – камили, кози и овце.

Почти цялото население на Западна Сахара е мюсюлманско. Жените носят предимно традиционни дрехи. По време на войната управлението на лагерите преминава в ръцете на нежния пол и до днес до голяма степен организацията се дължи на тях.

Жените на Западна Сахара полагат перманентно усилия, за да заявят мястото си в обществото. Занимават се творчески дейности, изучават музика и поезия. Те имат правото да подадат молба за развод, да карат кола и да получат висше образование. Много от тях се присъединяват към асоциации, предназначени да защитават правата на жените и да променят отношението на обществото към жените.

Малко история

Първото споменаване на Западна Сахара датира от 5-и век. През 18-ти век номадските племена приемат исляма, а с него и арабския език. През първата половина на 20-и век след споразумение между европейските колониални сили на Берлинската конференция през 1884 г., при разделението на завладяна Африка, Испания получава контрола над Западна Сахара и я прави свой протекторат при някои войни срещу местните племена. 

През 1975 г. метрополията обявява края на присъствието си в Северна Африка. Процесът на деколонизация на Африка започва през 60-те години, по същото време започва съпротивата на коренното население на Западна Сахара срещу испанските колонизатори. През 1973 г. студенти от Западна Сахара създават народно освободително движение - Фронт Полисарио.

Откакто бившите френски колонии Мароко и Мавритания получават независимост в края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век, двете страни предявяват претенции към територията на Западна Сахара.

През 1975 г. е сключен Мадридският пакт – тристранно споразумение, според което земите на Западна Сахара преминават под временния контрол на Мароко и Мавритания. И така, за да избегнат ескалация на конфликта и загуба на собственото си влияние, испанците разделят Западна Сахара между две държави.

В края на 1975 г. Международният съд в Хага постанови, че претенциите на Мароко към Западна Сахара са незаконни. Въпреки това през 1976 г. Полисарио провъзгласява основаването на SADR - Сахарската автономна демократична република.

Историята на народа на Западна Сахара е история на народ, който е бил лишен от земята и богатствата си. Сега ситуацията в Западна Сахара трудно може да се нарече замразен конфликт. По-скоро това е война, преминала от открита въоръжена конфронтация към нивото на война в сферата на дипломацията и информационната война. В същото време съществува проблем с незаконното използване на ресурсите на Западна Сахара, чийто основен дял е рибата от водите на Западна Сахара и фосфатите.

Представителите на народа на Западна Сахара в окупираните територии са тормозени от мароканските власти, а всякакви мирни демонстрации или опити за подчертаване на ситуацията са брутално потушавани. Така, преди началото на световноизвестната Арабска пролет, през октомври 2010 г., на територията на Гдеим Изик, на 12 км от най-големия град в Западна Сахара Ел-Аюн, беше организиран протестен лагер за освобождение на Западна Сахара. Резултатът от жестоките репресии от страна на мароканската полиция беше, че 26 активисти бяха убити и ранени, а 26 активисти получиха присъди от две години до доживотен затвор.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Антония Михайлова

Шокиращи факти за жените в Бангладеш, от които косите ви ще настръхнат

Автор Антония Михайлова

Днес жителите на Западна Сахара са разделени един от друг с огромна стена и минна канавка и живеят или на окупирана територия, или в бежански лагери. Лагерите са организирани от Фронт Полисарио и в момента там има около 125 хиляди души. Там живее правителството на самопровъзгласилата се държава. Вода се доставя два пъти седмично, храна и лекарства се получават основно чрез хуманитарна помощ, Червения кръст и други организации.

Въпреки нечовешките условия жителите на Западна Сахара успяват да изградят развито и относително независимо общество. Тук всеки ден е подобен на предишния, електричеството тук е лукс, а къщите се срутват всеки месец от бури, за разлика от надеждите, които никой не е успял да унищожи през 40-те години живот на хората в изгнание.