Животът на нежния пол в Южна Азия не е никак за завиждане. Всеки ден жените там се изправят пред тежки изпитания и предизвикателства. От момента на раждането си до края на живота си те трябва да се примиряват и съобразяват с традиционните патриархални повели, прекрачващи границите на човечността.

Изключение правят малкото жени, които са имали късмета да се родят в доста богато семейство. Нека да видим какво всъщност е да се родиш момиче в бедна фамилия в Бангладеш:

1. Всички момичета в Бангладеш се омъжват преди 18-годишна възраст

В момента в Бангладеш са отчетени едни от най-лошите нива на детски бракове в цяла Южна Азия. Повече от половината момичета се женят още в детството си. От тях около 30 милиона жени се омъжват преди пълнолетие, а останалите - преди 15-годишна възраст.

Какво принуждава родителите на тези момичета да ги омъжват толкова рано? Първата и може би най-важна причина е материалният компонент. Семейството не може да образова дъщеря си, а това означава, че един ден тя ще остане бреме за семейството си, тъй като няма да има работа. За съжаление по-голямата част от жителите на страната живеят в пълна бедност и дефакто те нямат възможност да осигурят бъдещето на децата си.

Друга важна причина според родителите е, че бракът ще даде сигурност на дъщеря им. В Бангладеш момичетата често са подложени на насилие и родителите им не могат да следят всяко тяхно движение. Затова семейството вярва, че единственият начин да защитят детето си е да му намерят съпруг, който да се грижи за него.

Друг фактор, обуславящ детският брак в страната, е изискването на по-малко зестра от непълнолетните булки. В страната възрастните мъже все още предпочитат да се женят за тийнейджърки, защото те са по-здрави, но и по-наивни и по-лесни за контрол. Едно 15-годишно момиче например няма да си позволява да повишава тон, да крещи по мъжа си. Тя ще направи мълчаливо това, което съпругът ѝ е наредил, и няма да роптае, ако не ѝ харесва желанието му.

Истината обаче е, че много жени в Бангладеш са изправени пред голям натиск и малтретиране от страна съпруга си и семейството му. Почти веднага след встъпването им в брака малките булки са принудени да раждат деца. В страната почти всяко момиче става майка от 15-годишна възраст. Въпреки че такава ранна бременност води до увеличаване както на детската, така и на майчината смъртност, тя все още се счита за норма. Всичко това се утежнява още повече от ниското качество на медицинските услуги и здравеопазване в страната.

2. Жените не са защитени от малтретирани роднини

Съвсем наскоро светът беше поразен от една тежка история. През 2015 г. съпруг и родителите му държали затворена жена му насила и излели азотна киселина в гърлото ѝ. Бруталната постъпка била продиктувана от желанието им да постигнат по-голяма зестра, отколкото родителите на булката вече им били платили. Жената успяла да избяга. Но след кратко време, когато жителите на града разбрали за това, родителите на жертвата, страхувайки се от срам, я принудили да се върне при съпруга си тиранин.

И, за съжаление, това не е единствената история за нечовешко и чудовищно отношение към жените в Бангладеш. Почти 70% от тях са изправени пред някаква форма на насилие от страна на съпруга или семейството си. Но почти никоя от тях не търси помощ. Това е така, защото в културния кодекс на страната това се счита за норма. Ако жертвата отиде в полицията или се оплаче на семейството, никой няма да ѝ помогне.

ПЪТЕШЕСТВИЯ

Автор Весела Георгиева

В Индия жените все още плащат, за да се омъжат

Автор Весела Георгиева

3. Момичетата се продават в робство

Преди близо 25 години в Бангладеш властите легализираха публичните домове. Оттогава в почти всеки гради може да бъде открит такъв. Най-често възрастта на момичетата, които работят там, не надвишава 15 години. И те не се озовават там по собствена воля. Някои са привлечени с измама, а други са продадени от собствените си съпрузи. Има толкова много подобни случаи, че те вече са се превърнали в нещо абсолютно нормално.

Момичетата от публичните домове не крият, че продават телата си от почти 13-годишни. Мнозина от тях намират убежище в тях, след като са избягали от съпрузи насилници от страх да не бъдат убити.

Апропо, доброволно напускане на публичния дом е невъзможно. Избяголото от него момиче лесно бива намирано и връщано. Често единственият изход за жените там е самоубийството. Посегне ли на живота си обаче, една такава жена никога не бива погребана.